Шумът от климатиците

Допустими нива, фактори при монтажа на външни и вътрешни тела

„Няма нищо по-хубаво от хладната стая”. В тази перeфраза на популярното заглавие от близкото минало се крие желанието ни да се спасим от жегите и осигурим комфорт в жилището. Но не е само това - поддържането на температура около 20 градуса независимо от външната е важно за работоспособността в офиса и почивката вкъщи. Решението е известно отдавна - климатик. Но след като го купим и сме готови да се насладим на създадения уют, можем заедно със съседите да се окажем неприятно изненадани. Дори слабият шум от работата на климатика е дразнещ в нощната тишина, а често и денем в офиса. За вниманието, което трябва да обърнем на шума при избора на климатик, разполагането му и за мерките за обезшумяване, разказва Стефан Куцаров Шумът

е неизбежно зло на цивилизацията. Към грохота на преминаващите под прозорците автомобили се прибавят прахосмукачки, перални, миксери, сешоари и какво ли още не. Не е случайно, че твърде отдавна съществува понятието шумово замърсяване, което еколозите с право отнасят към общото замърсяване на природата. Съществуват и норми за максимално допустимото ниво на шума в жилища и работни помещения. Редовият гражданин, който роптае срещу дима от комините на предприятията и от ауспусите на колите, незнайно защо обръща по-малко или никакво внимание на шума. А той влияе не само на работоспособността и настроението ни и пречи на нощния сън, но може да доведе до трайни увреждания на слуха и здравето. Действително понякога шумът от домакинските уреди е твърде слаб в сравнение с околния и сме склонни да не му обръщаме внимание. Но той реално увеличава общия шум с всички последици от това. Така че при покупката на домакински уреди и инструменти е добре да се информираме за шума при работата им и подберем достатъчно тих модел, който същевременно да удовлетворява останалите ни изисквания.

Нивото на шума и на звуковете въобще се оценява по два различни начина. Първият е чрез мощността, каквато шумът има подобно на електрическите уреди, автомобилите и много други машини. Именно тя по-често се използва при климатиците и се нарича ниво на звуковата мощност на шума. Измерва се в dBA, като dB означава децибел, а буквата А показва, че се отчитат особеностите на човешкото ухо при възприемането на шума. В каталозите това ниво се отбелязва с Lw или SPL. Най-слабият звук, който може да бъде чут, има мощност 0 dBA и специалистите го наричат праг на чуваемост.

По принцип всеки звук или шум предизвиква промяна на атмосферното налягане, а чуването им представлява реакцията на човешкото ухо на тази промяна. Поради това някои производители на климатици използват като мярка за шума нивото на звуковото налягане Lp, измервано в dB, което е различно от това на мощността.

Допустимите нива на шума

се определят в зависимост от вида на помещението (спалня, офис, производствен цех) и часовете на денонощието. Като правило въздействието на шума върху човека зависи не само от звуковата мощност, а и от естеството му. Допустимите нива според хигиенните норми се дават за равномерен шум, без резки промени на силата му и без отчетливо наличие на някакви тонове. Тези норми за жилищата са по-ниски нощем, а в някои страни и в почивните дни, като у нас са фиксирани с Наредба №6 от 26.06.2006 г. на Министерство на здравеопазването. Контролът им е възложен на органите на ХЕИ, които са длъжни при оплакване от граждани да направят проверка и при констатиране на нарушения да дадат съответните предписания за отстраняването им.

Шумът на климатиците се определя

на разстояние 1 метър пред тях и трябва да фигурира в техния каталог. Той зависи от няколко фактора - вида на климатика, неговата мощност, начина на монтаж, техническото му състояние. Но дори различните модели от един и същи тип и с еднаква мощност могат да имат твърде различен шум. Нерядко той е тонален, което означава, че в него преобладават един или няколко тона с определена честота и обикновено звучи като бръмчене или виене. Въздействието му върху човека е по-неприятно и затова при наличието му се препоръчва нормите да бъдат намалени с 5 dBA.

Преносимите климатици са предназначени за едно помещение и често са с колелца за по-лесно преместване на подходящо място. При консумирана мощност от електрическата мрежа между 900 и 1400 W те създават шум между 46 и 60 dBA. Той “остава” в помещението, слабо прониква в съседни стаи през отворена врата и реално въобще не смущава съседите. Поради това към шума на тези климатици отношение има само собственикът и реално те не подлежат на проверка от контролните органи.

Друг вид са климатиците за монтиране на прозорци. Те също имат едно тяло, но тъй като то частично е изнесено навън, с шума си могат да смущават съседни жилища и сгради. В каталозите им обикновено се дават две стойности на шума - създаваният в помещението и излъчваният навън, като последният е с 6-7 dBA по-силен. При монтирането им на прозорец към улица или градинка реално проблем със създавания навън шум няма. Той трябва да се изчислява и съответно да се подбира шумът на климатика (по същия начин, както при преносимите климатици), само когато в близост до прозореца има друго здание или разположена под ъгъл друга стена на същата сграда. Този тип климатици могат да създават един допълнителен проблем - при спиране през отвора им в помещението да прониква външният шум.

Третият вид са и най-масово използваните сплит-климатици, които имат две тела - външно, създаващо шум със звуково налягане между 50 и 60 dB, и вътрешно с шум между 35 и 45 dB.

Инсталациите за централна климатизация, чиято популярност у нас непрекъснато нараства, се проектират като част от сградата и се изпълняват при нейния строеж. Поради голямата мощност на техните компресори, външните им блокове обикновено се монтират на покрива, като лицето им трябва да бъде насочено нагоре, а не към съседни сгради. Оптималното им разполагане е задача на проектантите на сградата, но контрол от страна инвеститорите още при изготвяне на плановете съвсем не е излишен.

Както е добре известно, всеки звук отслабва с отдалечаване от източника му. Същото е в сила и за шума от климатиците. Поради това допустимите нива задължително се определят в местата, където достига шумът (креслата пред телевизора, масата за хранене в трапезарията, леглата в спалнята), а не непосредствено пред климатика. При своето разпространение шумът повече или по-малко се поглъща от изпречили се на пътя му прегради, а част от него се отразява от гладки стени (подобно на светлината от огледало). Поради това точното определяне на нивото в дадена точка далеч не е лесно. Специалистите разполагат със съответните методики за тези изчисления, но за средно статистическия потребител е достатъчно приблизително определяне по прост начин. Това може да се направи за всеки вид климатик, но е особено важно за създаващите шум навън. При това са възможни два случая - определяне на шума, създаван от даден климатик в точка на фиксирано разстояние от него, или избор на климатик така, че в точка (например прозореца на съседите) да създава определен шум. Когато между климатика и “смущаваната” точка няма никакви прегради, т.е. от едното място се вижда другото, а около климатика няма отразяващи повърхности, изчислението се свежда до прекарване на една права линия между две графики и намиране на пресечната й точка с трета. При същите условия подобно е и определянето на максимално допустимата звукова мощност на климатика.

Малко по-сложно е да се намери тази мощност при наличие на прегради. Тук най-напред се определя мощността, все едно че няма прегради. Тази стойност е валидна и когато преградите са храсти, дървета, оградна мрежа, дървена ограда с разстояние между дъските и дори тухлена решетка. При плътна дъсчена ограда, която частично задържа шума, към стойността без преграда се прибавят 5 dBA. Например при максимално допустим шум на климатика 53 dBA без преграда, с такава ограда той може да е 58 dBA. Прибавяните dBA са 10, когато оградата е плътна тухлена стена, започваща от земята.

Когато на разстояние до 3 метра от лицевата страна на външното тяло на климатика има отразяваща повърхност (стена на къща, стреха на покрив), към неговия шум се прибавя и отразеният, т.е. шумът в мястото пред климатика нараства. Това се отчита като от неговата изчислена без отражение звукова мощност се извадят 3 dBA при една отразяваща повърхност и 6 dBA при две повърхности. Например, на покрива на двуетажна къща е поставен климатик, а тя е прилепена до калкана на висока кооперация. Когато климатикът е достатъчно близо до калкана, той трябва да е с 3 dBA по-малка звукова мощност, отколкото ако кооперацията я нямаше.

Независимо че преносимите климатици не подлежат на проверка от контролните органи, това далеч не означава, че трябва шумът им да бъде пренебрегван. За осигуряване на уютна обстановка в хола и кухнята и спокоен сън в спалнята, работещият климатик практически трябва да е незабележим. Това означава нивото на звуковата мощност в най-близкия до него стол или легло да не надвишава 40 dBA (допустима норма през деня в учебни зали и лекарски кабинети). И тъй като са известни размерите на помещението и разположението на мебелите в него, може да се определи мястото на климатика за осигуряване на желаната тишина. Същевременно то трябва да гарантира доброто движение на въздуха в помещението, за да може климатикът да изпълнява основната си функция. Например при разстояние 2 метра от вътрешното тяло до най-близката мебел може да се определи, че то трябва да има звукова мощност на шума не повече от 54 dBA. И още една проста сметка - при покупката на климатик със звукова мощност на вътрешното тяло например 50 dBA, мебелите вече могат да бъдат поставени на 1,4 метра от него, без да бъдат надхвърлени 40-те dBA.

Фактори, влияещи върху шума на климатиците

Естествено, че даденият в каталога шум се отнася за нов и добре монтиран климатик. Също така естествено е, че при равни други характеристики по-тихите климатици са по-скъпи. Освен това при избора не трябва да се забравя, че обикновено мерките за обезшумяване на вече закупен климатик правят цената му по-висока от тази на по-безшумния.

Като правило, непрофесионалното монтиране на климатика увеличава шумността му. Външните тела трябва да са доколкото е възможно отдалечени от прозорци, особено на спални и холове. При монтаж на климатика на покрива е добре да се поставят гумени подложки за намаляване на вибрациите. Това е особено важно за големите компресори на общата за една сграда климатична инсталация, тъй като вибрациите не само могат да вгорчат живота на обитаващите последния етаж, но и да доведат до отслабване на конструкцията на сградата. С течение на времето качествата на еластичните елементи неизбежно се влошават и могат да се появят вибрации. Излишно е да се казва, че причината за тях своевременно трябва да се отстрани.

За живеещите в къщи проблемът с климатика на покрива може лесно да се избегне чрез поставянето му на земята в двора, при нужда с някаква звукопоглъщащата преграда пред него.

При наличие на въздухопроводи, те трябва здраво да са закрепени за стената, тъй като в противен случай могат да станат източник на допълнителен шум.

Преди поставяне на климатик трябва да се осигури топлинна изолация на жилището или офиса. Тогава климатикът ще е с по-малка мощност и съответно с по-нисък шум.

С течение на времето шумът на климатика неизбежно нараства поради износване на лагерите на компресора и вентилатора му, както и заради разхлабени неподвижни връзки. Затова периодичната проверка на състоянието им, например веднъж годишно, е наложителна. Част от нея трябва да бъде почистване на перките на вентилатора, тъй като натрупаните по тях замърсявания нарушават баланса му и шумът нараства.