Шумът в строителството

Мерки за контрол на шума, генериран при изпълнение на строително-монтажни дейности

Изпълнението на строително-монтажните дейности е съпроводено с голям брой шумни операции. Източници на шум най-често са пробивните инструменти; пневматичното работно оборудване; двигателите с вътрешно горене на различните видове машини и т.н. Работещите са изложени не само на шума, създаван от оборудването, но и на шумовото въздействие на заобикалящата ги среда, както и на шума от други дейности на строителната площадка.

Доказано е, че експозицията на силен шум по време на работа може да доведе до необратимо увреждане на слуха и здравословни проблеми, както и до рискове за безопасността и здравето на работещите, произтичащи от невъзможността да чуят предупредителни сигнали или аларми.

Мерките за контрол на шума
следва да се планират и прилагат още преди започване на фактическата работа на строителната площадка - при проектирането на обекта, организацията и закупуването или наемането на машини и работно оборудване. Технологичната последователност за изпълнение на работите за защита от шум се определят от проектантите в инвестиционния проект. Също така е необходимо възложителят да направи прединвестиционно проучване на избраната зона и територия, нивата на шум на мястото на строежа, разстоянията до съседните сгради с нормирани показатели на шум, планираната продължителност на строежа, използваните строителни машини и транспортни средства.
Важно е документацията да съдържа необходимите изисквания за контрол на шума и описание на мерките за ограничаване на шума по време на строителството. Те се определят в зависимост от избраното местоположение на строежа, разстоянията до съседните сгради, продължителността и фазите на строителството, продължителността на работите през деня и през седмицата, както и от използваните строителни машини и транспортни средства.

Етапи в управлението на шума
Шумът трябва да се управлява активно веднага след започване на работата на строителната площадка. Това може да се осъществи на четири етапа:
- Оценка - рисковете от шум трябва да бъдат оценени от  компетентно лице;
- Предотвратяване - отстраняване на източниците на шум от  площадката;
- Контрол - вземане на мерки за предотвратяване на  експозицията на шум чрез прилагане в краен случай на лични предпазни средства;
- Преразглеждане - проверка дали има някакви промени в условията на работа и съответно изменение на мерките за контрол.

Оценка на шума
В оценката на шума се включва оценка на експозицията на работещите на шум, в която се обръща специално внимание на работещите. Оценява се експозицията на шум, включително на нивото, вида и продължителността на експозицията на шум; евентуалната експозиция на импулсен или динамичен пиков шум, както и дали работещият принадлежи към специфична рискова група. При възможност се оценяват и последствията за безопасността и здравето на работещите в резултат на взаимодействието между шума и вибрациите, както и шума и използвани при работа ототоксични вещества (вещества, които могат да увредят слуха).
Оценката включва и събиране на информация, включително данни за емисиите на шум, предоставяна от производителите на работно оборудване; наличие на алтернативно работно оборудване, проектирано с оглед намаляване на емисиите на шум; актуална информация от медицински изследвания; подходящи лични предпазни средства и др.

Предотвратяване на шума
За случаи, при които оценката на риска установи превишаване на горната стойност на експозиция за предприемане на действия, работодателят трябва да разработи и приложи програма от технически и/или организационни мерки, за да сведе до минимум експозицията на шум и произтичащите рискове. Също така трябва да отстрани или да сведе до минимум рисковете, произтичащи от експозиция на шум при източника. Необходимо е да вземе предвид техническия прогрес и наличието на мерки за контрол на риска при източника, гласи текста на наредбата.
При наличие на наднормени нива на шум на работните места в зависимост от технологичните възможности се прилагат технически решения за неговото ограничаване чрез екрани, кожуси, покрития, ограждения, звукопоглъщаща обработка на стени и тавани, изолиране, дистанционно управление на машини и съоръжения, звукоизолирани кабини за персонала и др.

ЛПС за защита на слуховия апарат
В случаите, когато е невъзможно по технологичен път или чрез прилагане на технически решения да се намали експозицията на шум, работодателят е длъжен да осигури подходящи лични предпазни средства за защита на слуха.
Те трябва да са подбрани така, че да отстранят или да намалят до минимум риска от увреждане на слуха. “Все пак не трябва да се забравя, че антифоните предпазват ухото директно, но човешкото тяло възприема вибрациите от шума в работното помещение. Още повече, че постоянното им носене не е съвсем безпроблемно. Антифонът се възприема като чуждо тяло от организма и е възможно да се появят дискомфорт, сърбежи, главоболие и други странични ефекти. Ето защо понякога работещите предпочитат да бъдат изложени на шум за няколко часа без да носят антифони”, заяви г-н Граматиков - началник отдел “Физични фактори” в РИОКОЗ София.

Основните правила за ограничаване на вредния шум
чрез шумоизолиране на сградите при тяхното проектиране, както и правилата и нормите при изпълнението на строежите, са формулирани в Наредба 4/2006 г. Наредбата определя минималните изисквания, отнасящи се до осигуряване на защита от шум в етапа на проектиране на сградите и техните елементи, и към шума, излъчван от строителната площадка по време на изграждането на строежите. Методиките за изчисления са дадени като приложения към наредбата.
По подробно с Наредба 4 от 2006 г. се определят:
- Техническите изисквания за защита от шум на сградите при тяхното проектиране;
- Техническите правила за изпълнение на строителните и монтажните работи (СМР), чрез които се осъществява защитата от шум в сградите;
- Техническите правила и норми за извършване на СМР при изпълнение на строежите по отношение на шума, излъчван по време на строителството;
- Изискванията към инвестиционния проект.
Наредбата се прилага при проектирането и изпълнението на жилищни, обществено обслужващи, административни и производствени сгради. Изискванията се отнасят за всички нови сгради, чието проектиране и изпълнение започва след 20.07.2007 г. Те се спазват и при реконструкция, основно обновяване, основен ремонт и преустройство на съществуващи сгради, чието проектиране и изпълнение започва след 20.07.2007 г.

Защита от шум на строителната площадка
Както бе посочено, в Наредба 4/2006 г. са заложени и изискванията за защита от шум, излъчван на строителната площадка, по време на изграждане на строежа. Нормативният документ изисква предвиждане на мерки за ограничаване на шума, излъчван на строителната площадка при извършване на шумни и много шумни работи и при използване на транспортни средства и строителни машини, които работят на открито. Според нормативния документ, мерките за ограничаване на шума по време на строителството зависят от разстоянието между строителната площадка и съседните сгради и помещения, периода от деня и от седмицата, през който се извършват строителните работи, продължителността на шумните и много шумните работи и нивото на шум в различните устройствени зони.
С наредбата са определени подлежащите на контрол и приемане елементи на сградите, а акустични измервания се предвижда да се извършват само при договаряне, съмнение или спор.

Контрол на шума
Съществуват три етапа за предпазване на работещите от шум, използвайки технически и организационни мерки:
- Контрол на шума при източника на възникване;
- Колективни мерки, включително организацията на работа;
- Лични предпазни средства за слуха.
Мерките за контрол на шума при източника на възникване включват използване на машини с по-ниски емисии на шум; избягване на удари и съприкосновение на метал с метал; екраниране, за да се намали шума или изолиране на вибриращи части; монтаж на шумозаглушители; извършване на профилактична поддръжка - при износване на части от работното оборудване, с което нивото на шум може да се промени.

Колективни мерки за контрол
Могат да се предприемат действия за намаляване експозиция на шум на всички, които могат да бъдат изложени на въздействието му, като допълнение на изброените по-горе мерки. На работни площадки с повече от един изпълнител е важно да има връзка между отделните работодатели. Колективните мерки включват изолиране на шумните процедури и ограничаване на достъпа до шумните места; прекъсване на пътя на шума пренасян по въздуха, чрез изграждане на прегради и препятствия; използване на абсорбиращи материали за намаляване на отразения звук; контрол на шума и вибрациите пренасян по земята, чрез използване на свободно лежащи плочи. Сред мерките са и организиране на работата така, че да се ограничи времето за пребиваване на шумни места; при планиране извършването на шумна работа, да се вземе под внимание времето, в което възможно най-малко работещи ще бъдат изложени на вредното му въздействие; прилагане на работен план, който да контролира експозицията на шум.

Гранични стойности на нивото на шум
В Наредба 6 от 2005г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум, са посочени граничните стойности на експозиция. В нормативния документ се съдържат и стойностите на експозиция за предприемане на действия от страна на работодателя. Те се определят на база дневните нива на експозиция на шум и върховото звуково налягане.
Гранични стойности на експозиция са Lex,8h = 87 dB(А) и ppeak = 200 Ра, съответно 140 dB(С), където: Lex,8 е дневното ниво на експозиция на шум; ppeak е върховото звуково налягане. Горните стойности на експозиция за предприемане на действие са Lex,8h = 85 dB(А) и ppeak = 140 Ра, съответстващо на 137 dB(С). Долните стойности на експозиция за предприемане на действие са Lex,8h = 80 dB(А) и ppeak = 112 Ра, съответно 135 dB (С). При прилагане на граничните стойности на експозиция, действителната експозиция на работещите се изчислява, като се отчита намаляването на шума от използваните лични предпазни средства за защита на слуха. В приложения, в които се прилагат стойностите на експозиция за предприемане на действие, не се отчита ефектът от използване на тези защитни средства.

Шумомерите трябва да бъдат с I или II клас на точност
Контролът на шума по Наредба 6/2005г. изисква наличие на уреди за измерване (шумомери). Необходимо е те да отговарят на изискванията на IEC 651:1979 или IEC 804:1985, както и да имат в обхвата си възможност за измерване нивото на шум в dB(C).
“Шумомерите трябва да са с първи или втори клас на точност. Към тях задължително следва да има звуков калибратор, който отговаря на изискванията на IEC 942. Измерванията трябва да се провеждат на работното място на нивото на ухото на работещия. В присъствие на работник, разстоянието между микрофона на шумомера и неговото ухо не трябва да бъде повече от 0,5м. Минималното разстояние между микрофона на шумомера и оператора, който провежда измерването, трябва да бъде 0,5м”, допълни г-н Граматиков.
В процеса на измерванията микрофонът на шумомера следва да бъде насочен към максималното ниво на шума. Измерванията трябва да се провеждат при затворени врати и прозорци. Необходимо е резултатите от измерванията да характеризират шумовото въздействие за време една работна смяна, с продължителност 8h, при най-характерния режим на работа на не по-малко от 2/3 от технологичното оборудване.