Сигурност в облака

Тенденцията за преход от аналогови към цифрови решения се разраства систематично през последните няколко години и благодарение на новите компютърни технологии прехвърлянето на видеосъдържание през интернет протокол (IP) е широко разпространено днес. С разширяването на възможностите пред технологиите за наблюдение компаниите са все по-заинтересовани от предимствата, които предлагат системите за наблюдение през IP, тъй като те представляват мащабни инвестиции с редица както функционални, така и финансови преимущества. Системите за наблюдение през IP са също така разходно ефективни и предлагат висока възвръщаемост на инвестициите, а и в допълнение към това осигуряват превъзходно качество на изображението и могат да бъдат достъпвани от разстояние.

При проектирането на качествена система за сигурност обаче често голяма част от съображенията се концентрират върху избора на най-подходящия модел камера и в някои случаи се пренебрегват фактори от критично значение, свързани със системата за съхранение, което от своя страна създава риск от сериозни пробиви. И също както понастоящем на пазара се предлагат неизброимо много варианти за камери, така многобройни са и опциите за устройства за съхранение на данните от системите за видеонаблюдение.

Опции за съхранение
Някои IP камери разполагат със слот за SD карти, даващ възможност на потребителите да използват карта с памет за съхранение на видеозаписи и снимки, което е удобен вариант за тези, които искат да разполагат с резервно копие. Този тип решение, известно също като локално средство за запис, осигурява запазването на заснетото съдържание върху камерата, което е особено важно предимство, когато възникне проблем с връзката между камерата и мястото за наблюдение (независимо кой го следи и управлява от другия край). В тези случаи видеозаписът остава наличен, и когато връзката бъде възстановена, той може да бъде обработен.

Сред недостатъците на този вариант е, че качеството на записа може да не отговаря на очакванията. Също така, заради относително малките обеми памет, с които разполагат предлаганите на пазара днес SD карти, размерът на видеосъдържанието, което може да бъде записано, е ограничен. В допълнение, ако IP камерите са повече от една, управлението и достъпът до видеозаписите са затруднени, тъй като до тях трябва да се достигне от всяка камера поотделно.

Друг начин за записване на видеосъдържание е чрез PC-базиран софтуер за видео управление (video management software, VMS) или централен софтуер за управление (central management software, CMS). Един VMS или CMS може да се интегрира с всички видове видеоаналитични компоненти, като преброяване на хора, сканиране на чанти и разпознаване на регистрационни номера. За да се осигури качествено наблюдение обаче, е необходим мощен компютър или сървър и голяма по обем памет със стотици терабайти. Ето защо този тип решения са подходящи за институции с по-широкомащабни и сериозни изисквания към наблюдението, например летища, железопътни гари и промишлени предприятия. Тези системи не само струват много повече, но също така изискват обучен персонал, който да работи с тях, да ги поддържа и обновява, когато е необходимо разширяване на системата.

Автономното мрежово видео записващо устройство (network video recorder, NVR) е решение, което осигурява по малко от всичко: лесно е за управление, достъпно е като цена и това го прави идеално за малки и средни предприятия. Въпреки че за да се работи с него не се изисква специално обучение, за инсталирането и конфигурацията му са необходими известни мрежови познания. За целта са разработени много онлайн ръководства, които могат да помогнат на потребителите с конфигурирането и настройката. Сред другите предимства на автономното NVR са възможността за достъп през интернет браузър, високото качество и капацитетът за поддържане на от четири до осем камери. Друго негово преимущество е, че разполага с вградена памет за съхранение, така че ако мрежовата комуникация прекъсне по някаква причина, записът ще продължи, без да се стига до загуба на данни. Ако се цели разширяване на функциите на приложението за наблюдение в близко бъдеще обаче това решение може да не е подходящо за случая, особено ако се предвижда използването методи за видеоанализ или интегрирането с други системи, като Point of Sale (POS) устройства например.

Съхранение в облака
След създаването на облачната технология, съхранението и архивирането на огромно количество данни стана много лесно и достъпно. Облакът представлява технология за запазването на данни виртуално чрез интернет, което позволява лесното им съхранение, достъпване и споделяне във всеки един момент от времето. По-конкретно, облакът е мрежа от сървъри, свързани помежду си по такъв начин, че да е възможно централизирано съхранение на данни и достъп до тези данни от разстояние. Услуги като Google Drive и Dropbox, за качване, съхраняване и повторно извличане на данни, също по същество представляват облачна услуга. Има много видове облаци, но най-общо те могат да бъдат класифицирани в две категории: частни и обществени.

При изграждането на мрежа или система за сигурност се инсталира NAS (network attached storage) устройство, което изпълнява функциите на централно подсигурено място за бекъп, съхранение и достъпване на файловете. Потребителите могат да свързват различни устройства, като например мултимедийни плейъри, конзоли за игри и интелигентни телевизори, към NAS устройството. За да се използва едно NAS устройство, не е необходима операционна система с разширена функционалност, което позволява да се инсталира по-опростена такава, която да се фокусира върху изпълнението на малка част от задачите възможно най-ефективно и сигурно. Опростената операционна система на NAS устройството улеснява неговата настройка, а гъвкавостта, която предлага, осигурява възможност за широк спектър от дейности. NAS устройството може да се използва за създаване на частен/личен облак, което предоставя на потребителите контрол над честотната лента и физическото местоположение на устройството.

Предимства на съхранението в облак
Първото предимство, а може би и най-важното в съзнанието на много собственици на компании, е ценовата рентабилност. Съхранението в облак обикновено е по-евтино, поради факта, че доставчиците разпределят разходите за инфраструктурата и услугите си между много фирми, които ги ползват едновременно. Преместването на един бизнес в облака премахва разходите за хардуер и поддръжка. Елиминирането на капиталовите разходи и тези, свързани с обслужването, от технологичните разноски може да доведе до реализирането на значителни спестявания за бизнеса.

Всичко, от което потребителите ще имат нужда в рамките на своя офис, е компютър и интернет връзка. По-голямата част от сървърното пространство вече няма да е необходимо, като по този начин не само се пести физическо пространство, но и се премахва нуждата от поддръжка и обслужване от страна на служителите. Отговорността за поддръжката, управлението и гарантирането на сигурност се поема от доставчика на облачната система. Това освобождава служители, които в противен случай биха били заети със задачите, необходими за подсигуряване на данните, както и за сигурността и функционирането на сървърите.

Вместо да се разполага хардуер в офиса, облачното хранилище се помещава в център за данни, което от друга страна предоставя сигурност на ниво предприятие, която е ценово невъзможна за повечето малки фирми. Също така в облака няма възможност за загуба на данни, тъй като те се архивират на няколко сървъра едновременно. Това означава, че ако един сървър се срине, данните остават обезопасени, защото се съхраняват на други места.

Потенциалният риск от неизправност на хардуера се свежда до минимум, тъй като данните се съхраняват безопасно на дубликационен принцип.
Облачната технология позволява на потребителите да имат достъп до своите записи от всяко място и по всяко време чрез интернет на своите компютри, лаптопи, таблети и телефони. Това все повече се превръща в основно съображение за използване на облачната технология, тъй като тя води до минимизиране на необходимото оперативно време и повишаване на производителността.

Въпреки че изчислителните облаци улесняват достъпа до всичко и от всякъде, те невинаги са много практично решение за видеонаблюдението в наши дни. Видеонаблюдението изисква голям обем пространство за съхранение, голям капацитет за трафик и много широка честотна лента за запис на видеосъдържание и търсене. Колкото по-висока е разделителната способност на видеозаписа и съответно по-висока е кадровата честота, толкова по-широка е честотната лента, която се изисква, а тъй като облачните услуги се таксуват на база на потребление, то това може да доведе до сериозни месечни разходи. От всичко това може да се заключи, че съхранението в облак е по-подходящо, когато става дума за запис на събития/аларми или за записи с по-ниска резолюция, които съответно изискват по-тясна честотна лента.