Системи за автоматизация на летищни терминали

Все повече летищни оператори по света инвестират в съвременни средства за автоматизация на различни процеси и дейности с цел да преодолеят предизвикателствата, свързани с непрекъснато нарастващия брой пътници и физическите ограничения по отношение на наличното пространство и капацитета на съществуващите сгради и материални активи. По своята същност летищните терминали са изключително натоварени обекти с интензивен човекопоток, в които същевременно удобството и ефективността са водещ приоритет. В допълнение, летищата са част от критичната национална инфраструктура на всяка държава и подлежат на стриктна регулация, на специални нормативни договорености между отделните страни, както и на специфични императиви по отношение на сигурността и безопасността. Налице е и една допълнителна особеност. Идеалната крайна цел – напълно автоматизирана летищна инфраструктура, е трудно да бъде постигната отведнъж. Ето защо голяма част от летищата по света постепенно въвеждат различни комплементарни, интегрирани и мащабиеруеми решения, които непрекъснато да надграждат съществуващото ниво на автоматизация към изпълнение на тази крайна цел. С предимствата на облачните платформи и централизираните центрове за данни летищните оператори в наши дни разполагат с гъвкавостта да разширяват капацитета си да оптимизират процесите по управление на пътникопотока и карго трафика.

Функции и възможности

Автоматизирането на летищните терминали със средствата на информационните и комуникационните технологии (ICT) днес изпълнява ключова роля в ефективното управление на трафика, обработката на пътническата документация и сигурността. Сред най-очевидните летищни системи, които подлежат на автоматизация, са информационните платформи, които визуализират всички необходими данни за полетите, навигационна информация за бързо и безпроблемно придвижване из обекта т. н.

Важен аспект от автоматизираната дейност на летищата са и т. нар. машинно-четими пътнически документи (MRTD). Такива могат да бъдат паспортите, визите, друга съпътстваща хората и товарите документация, различни сертификати, включително и биометрични средства за идентификация. Използването и управлението им налага внедряването на специални терминали (четци) за такъв тип документи, които е препоръчително да са автоматизирани и свързани с граничните органи на международните летища.

Все по-масова практика е използването на радиочестотно оборудване за детекция на различни обекти, например за локализация на наземното оборудване, идентификация на карго контейнери, разнообразни товари и багажни единици. Посредством RFID тагове, баркодове или кодирани с други машинно четими символики информационни етикети, поставени върху съответния куфар или чанта, стават възможни автоматичното им последващо регистриране и електронният обмен на информация за тях между различни пунктове в рамките на летищната инфраструктура, отделните линии, оператори, летища и организации.

Сред ключовите високотехнологични решения за автоматизация са биометричните системи за персонална идентификация, които позволяват изпълнението на различни критични задачи – граничен контрол, обработка на пътникопотока и управление на достъпа с акцент върху сигурността, бързината и ефективността. Носители на биометричната информация могат да са различни машинно-четими документи, електронни карти или токени. В тях могат да бъдат включени широк набор от биометрични показатели като пръстов отпечатък, параметри за лицево разпознаване, сканиране на ириса и т. н.

Т. нар. летищни оперативни бази данни (AODB) пък са специализирани дигитални платформи за електронен обмен и обработка на данни, които все по-често се внедряват в летищата като стандартизирани решения, позволяващи глобална оперативна съвместимост. Чрез тях отделните заинтересовани страни по цялото земно кълбо могат да комуникират и споделят информация в реално време за полетите, графиците и промените, закъсненията, разпределенията на летищните съоръжения и ориентацията из тях и т. н.

Електронни билети, киоски и системи за сигурност

Електронните системи за издаване и валидиране на билети са фундаментално за сегмента решение по посока автоматизацията на всеки летищен терминал. Освен големи икономии на средства за авиационната индустрия от хартиени носители, електронните билети спомагат за много по-бърз и ефективен процес на таксуване. Така се елиминира рискът от допускане на километрични опашки от изнервени и закъсняващи пътници, които цялостно влошават изживяването както за останалите потребители на летищни услуги в обекта, така и за персонала. Електронното валидиране се очаква да се превърне не само във водеща, но и в единствена технология за таксуване в бъдеще, с помощта на интернет платформите за предварителна резервация на билети, киоските на самообслужване и интелигентните разплащателни средства (банкови карти, мобилни приложения и т. н.)

Киоските представляват интерактивни компютърни терминали за самостоятелно обслужване, които се използват във все повече летища по света. Те могат да имат само информативна функция – да предлагат мрежов достъп, интерактивни карти на обекта и друга релевантна информация, или пък да позволяват бързо и удобно издаване на електронен пътнически документ в рамките на секунди с опция за заплащане на място и без необходимост от операторски контрол. Така на практика капацитетът за регистрация на пътници на съответния терминал значително нараства без скъпи инвестиции в допълнителни физически пунктове и персонал.

Международните власти изрично препоръчват още интегрирането на отделните услуги за сигурност (включително видеонаблюдение и пожарна безопасност), контрол на достъпа и сграден мениджмънт по летищата в единна автоматизирана платформа с централизирано управление, както и гарантирането на стриктна координация между физическите и информационни аспекти на сигурността на летището.

Сграден и енергиен мениджмънт

Летищата са големи, комплексни обекти с непрекъснато режим на работа, които често са разделени на множество отделни сгради и функционални зони. Предвид струпванията на хора и различните източници на замърсяване отговорност на летищните оператори е да осигуряват на пътниците безопасна и контролирана среда, включително комфортни нива на микроклимата и чист въздух чрез ефективна филтрация и пречистване. Критични параметри, които подлежат на непрекъснат мониторинг, са температурата, налягането, влажността, концентрацията на въглероден диоксид, скоростта и чистотата на въздуха и т. н. Освен безупречен комфорт и безопасност за пътуващите, е от ключово значение да се обезпечи и оптималната енергийна ефективност на ОВК системите, които традиционно са сред най-големите консуматори в такива обекти. За целта все по-често се използват единни BAS платформи за сграден мениджмънт и автоматизация, които интегрират отделните сградни услуги в едно и позволяват централизирано и гъвкаво управление спрямо моментните потребности.

Докладите на специалистите показват, че непрекъснато функциониращите системи с енергийно захранване в летищата (особено климатизацията и вентилацията) са отговорни за 50 до 70% от общата консумация на електричество. За да гарантират максималния комфорт на пътниците и ефективното използване на енергийните ресурси, все повече летищни оператори инвестират в т. нар. i-BEMS платформи – интелигентни решения за сграден и енергиен мениджмънт с алгоритми за изкуствен интелект. С помощта на мрежа от умни сензори, свързани устройства и инструменти за събиране и анализ на данни тези системи значително редуцират загубите на енергия и позволяват незабавна адаптация на качеството на средата в реално време на база моментните нужди. Огромно предимство на тези платформи е, че позволяват лесна и бърза интерфейсна интеграция със съществуващи решения за сграден мениджмънт и автоматизация, поддръжка и управление на качеството на сградните услуги.

Роботизирани решения

Би било немислимо да коментираме новостите в областта на летищната автоматизация без да споменем роботиката, чиито приложения и функционалност в тази сфера непрекъснато нарастват. Ако си представим реализирана идеалната концепция за изцяло автоматизираното летище на бъдещето, вероятно ще визуализираме огромна част от дейностите и процесите, възложени на роботизирани системи. Т. нар. летищни роботи са сравнително нов технологичен сегмент, които обаче вече намира и практически приложения по най-модерните летищни терминали. Според актуални маркетингови прогнози пазарът на такива решения ще регистрира комбиниран годишен темп на растеж от цели 15% в рамките на следващите 5 години. Сред задачите, в чието изпълнение се внедряват роботи, са предимно интерактивни информационни, насочващи и развлекателни услуги. Базираните на изкуствен интелект чатботове и робо-асистенти пък могат ефективно поемат управлението на процеса по заявяване, резервиране, закупуване и издаване на електронни билети и пътнически документи, както и други административни дейности.

В областта на сигурността роботите биха могли да служат като терминали за контрол на достъпа, проверка на пътниците за наличие на необходимите пропуски, оръжия и други застрашаващи здравето и безопасността обекти. Оборудвани със сензори, камери за машинно зрение и технологии за биометрична идентификация, те са способни лесно и бързо да осъществяват лицево и гласово разпознаване, да откриват фалшиви средства за достъп, валута и т. н.

Сред най-популярните нови приложения на роботизираните системи във връзка с пандемичната ситуация са почистването, UV дезинфекцията и извършването на бързи медицински прегледи на пътниците на база общите показатели за здравословно състояние, включително телесна температура, сърдечен ритъм и нива на стрес. В комбинация с алгоритми за разчитане на лицевото изражение и термоскенери пък биха могли да бъдат идентифицирани потенциално недобронамерени лица, създаващи риск от терористични атаки.