Стандартът EnerPHit за преустройство на съществуващи сгради с елементи на пасивна къща

При стартирането на нов проект, планиран като пасивна сграда, е лесно да бъдат достигнати критериите, нужни за сертификация. Това обаче не важи в случаите за вече изградени сгради. Именно заради това Passivhaus Institut създава стандарта EnerPHit.

Критериите в него са подобни на тези за изграждането на пасивна къща, като разликите се състоят в заложените стойности. Съгласно стандарта тези критерии по стандарт EnerPHit могат да бъдат достигнати посредством редица от мерки, а именно:

• подобряване изолацията на сградата;
• редуциране до минимум на термомостовете;
• подобряване на въздухонепроницаемостта;
• подмяна на прозорците с нови много по-качествени, като се препоръчват прозорци, подходящи за пасивни къщи;
• вентилационната система с много добро оползотворяване на топлината (препоръчват се системи подходящи за пасивни къщи);
• използване на възобновяеми енергоизточници.

Ако енергийно ефективната реконструкция на съществуващата сграда достигне критериите за пасивна къща (за ново строителство), е възможно тя да бъде сертифицирана като такава. Достигането на стандарта Пасивна къща при старите сгради обаче доста често е трудна задача поради много и различни причини.

Използването на технологията на пасивните сгради за съответните елементи от тези постройки пак ще доведе до значителни подобрения по отношения на топлинния комфорт, увеличаване на живота на конструкцията на сградата, ефективност на разходите през жизнения цикъл на сградата и използването на енергия.

Сгради, които са реконструирани с компоненти за пасивни сгради, и до голяма степен и с монтирана външна изолация, могат да покрият EnerPHit сертификационните критерии като доказателство за качеството на строителството, така и за достигане на конкретни енергийни стойности. EnerPHit+1 наименованието се използва, когато повече от 25% от повърхността на непрозрачните външни стени имат вътрешна изолация.

Сертификационни критерии
При издаване на сертификата, според указаното в стандарта EnerPHit, трябва да бъдат спазени всички изисквания. Важно уточнение е, че не могат да се издават сертификати предварително за реконструкции, които се извършват на няколко етапа.

В стандарта се прави уговорката, че ще бъдат сертифицирани само сгради, модернизацията по Стандарта Пасивната Къща, на които е икономически нецелесъобразна или практически неприложима, поради особености на съществуващата сграда или състава на сградата.

По принцип, сертификат EnerPHit не може да бъде издаден за нови сгради. До момента само сгради, намиращи се в студен, умерен климат (например Централна Европа), могат да бъдат сертифицирани.

Използването на вътрешна изолация се препоръчва само когато използването на външната изолация е конструктивно невъзможно, неразрешена от закона или икономически нерентабилна по отношение на жизнения цикъл.

При ремонта на съществуващи сгради, не винаги е възможно да се елиминира напълно термомостовия ефект с оправдани усилия, както е необходимо при новопостроените пасивни сгради.

Независимо от това, ефектите от термомостовете трябва винаги да бъдат максимално избягвани или минимализирани, като същевременно се гарантира ефективността на разходите. Термомостовете, които са част от стандартната структура на строителните компоненти, се взимат под внимание при оценката на коефициента на топлопреминаване.

Според заложените изисквания в стандарта, специфичната електрическа консумация на цялата система, базирана на средния преминаващ обемен поток дебит (електрическа ефективност), е 0.45 Wh/m3. Всички помещения в топлинния обем на сградата трябва да бъдат свързани със системата за пресен или отработен въздух с топлинна рекуперация или да бъдат част от трансферните зони.

Поради големия брой изисквания за реконструкции на съществуващи сгради е възможно някои абсолютно точни изисквания за конкретни индивидуални енергийни мерки да не са включени в сертификационните критерии, се уточнява в документа. В този случай мярката трябва да се прилага по такъв начин, така че енергийната ефективност да се подобри колкото може повече, при условие че мярката е икономически ефективна въз основа на жизнения й цикъл.

Необходимият стандарт за топлинна защита на сградните компоненти тогава се определя за всеки случай поотделно от сертифициращия орган. Енергийният баланс на реконструкцията трябва да бъде проверена чрез използването на последната версия на Пакета за планиране на пасивни къщи (ПППК).

Това се отнася и за сертифициране на базата на метода за сграден компонент. Въпреки това не е необходимо прехвърлянето на данни към по-нова версия на ППК, когато проектът вече е в ход. Трябва да се използва месечният или годишният метод за изчисляването на специфичната потребност от енергия за отопление. Референтната стойност е отопляема площ, изчислена в съответствие с изискванията в ръководството за ПППК.

Цялата сградна обвивка, например редица от редови къщи или жилищен блок, могат да бъдат взети под внимание при изчисляването на конкретни стойности. Може да се ползва едно общо изчисление за проверка на това. “Ако всички зони имат една и съща температура, тогава среднопретеглената стойност от единични ПППК изчисления на отделни помещения, към отопляемата площ може също да бъде ползвана”, се казва в документа.

Комбинирането на топлинно разделени сгради не се допуска. Сгради, които граничат с други сгради (например в гъсто населени градски райони), трябва да имат най-малко една външна стена, една покривна повърхност и плоча или таван на сутерен, за да могат да бъдат сертифицирани самостоятелно.

Потреблението на първична енергия включва всички необходими приложения на енергия за отопление, БГВ, допълнително електричество, осветление и друг вид електрическа консумация. Граничната стойност се прилага за жилищни сгради, офис сгради, училища и други подобни, както и за други случай, като предварителен критерий, който трябва да бъде проверен при специфични случаи.

В отделни случаи, когато са необходими много високи нива на потреблението на енергия, тази гранична стойност може да бъде превишена след съгласие от страна на ИПК. За целта, е необходимо доказателство за ефективното използване на електрическата енергия, с изключение на случаите, в които подобряването на енергийната ефективност чрез модернизиране или обновяване ще се окаже икономически неизгодна по време на целия жизнен цикъл.

Ако е надхвърлена стойността от 0.6 h-1 за въздухонепроницаемост, заложена в стандарта с понятието “желана стойност”, трябва да се направи пълно установяване на всички течове в рамките на теста с контролирано налягане, по време на който са запечатани всички отделни течове, които могат да причинят щети по сградата или да доведат до нарушаване на комфорта.

Всички стандартни разрези и детайли за връзките, без изключение, трябва да бъдат проектирани и изпълнени, така че натрупването на прекомерна влага по вътрешната повърхност или в сградата да бъдат изключени, се казва в EnerPHit.

Ако има някакви колебания, трябва да бъдат представени доказателства за защита от влагата в съответствие с приетите технически стандарти. За изчисляване температурата на вътрешните повърхности се използват повишено съпротивление на топлопреминаване от Rsi=0.25 m2K/W (дължащо се на мебели, завеси и др.) и специфични за локацията външна проектна температура.

За сградни компоненти с вътрешна изолация трябва да бъде представено доказателство за прецизно проектиране, което би предотвратило вътрешни въздушни течения зад изолационния слой. За вътрешната изолация пък трябва да бъде представено доказателство за годност по отношение на защитата от влага в конкретния случай.

“Удостоверенията, издадени от ИПК за Сертифицирани Компоненти за Пасивна Къща, могат да послужат за тази цел. В противен случай може да бъде издаден от експерт доклад, удостоверяващ това им качество въз основа на приетите процедури за изпитване, като в този случай експертът трябва да поеме пълната юридическа отговорност за издадения доклад”, се упоменава изрично в стандарта.

Светлин Добревски, управител на Пасивна Къща България: Стандартът EnerPHit може да намери широко приложение в нашите условия
Стандартът EnerPHit и EnerPHit+ произлизат от Стандарта за Пасивната Къща. Обикновено е трудно и икономически нерентабилно вече съществуваща сграда да се обнови спрямо изискванията на Стандарта за Пасивната Къща. Затова Passivhaus Institut създаде стандарта EnerPHit. С покриването на изискванията на стандарта EnerPHit, реновираната сграда може да достигне впечатляващите 75 до 90% икономия на енергия.
Стандартът EnerPHit е по-слабо познат сред професионалните среди, отколкото Стандарта за Пасивната Къща, но той може да намери широко приложение в нашите условия, тъй като се ръководи от икономическата рентабилност на предприеманите енергийноефективни мерки при реконструкциите на стари сгради. За съжаление, в Република България все още няма сертифициран обект по този стандарт, но може би това се дължи и на липсата на икономически стимули в тази посока.