Стандарти за устойчиво строителство

Сертификация на сградите по LEED, BREEAM и DGNB Bulgaria

Тенденциите за развитие на строителния сектор са в посока ефективно използване на енергийните ресурси, опазване на климата, здравето на хората и изграждането на по-висококачествени обекти. Освен екологични предимства, този тип строителство носи и сериозни икономически ползи.

Резултатите от различни проучвания сочат, че изграждането на обекти, които целят постигането на по-висок стандарт на енергийна ефективност, оскъпява общия проект с между 5 и 7,5% от строителните работи, но в последствие сградите се отличават с много по-ниски експлоатационни разходи, икономия на вода и енергия, и съответно, намаляване на вредните парникови емисии. Като предимство специалистите посочват и по-високата степен на здравословност и сигурност за обитателите на сградите.

Степента на екологичност и енергийна ефективност на сградите се оценяват на базата на няколко международни стандарта, като всеки от тях акцентира върху различен проблем. Сред тях са най-старата система за оценка на екологично строителство - британската BREEAM, американската LEED и германската DGNB. От миналата година Българският съвет за устойчиво развитие (BGBC) адаптира DGNB системата за България. Националният стандарт ще определи критериите за изграждането и експлоатацията на нов тип сгради, които оказват минимално въздействие върху околната среда.

Стандартът за екостроителство BREEAM
Специалистите определят BREEAM (BRE Enviromental Assessment Method) на британската BRE Trust като първоизточник на съществуващите днес сертифициращи системи в областта на екостроителството. Системата за офис недвижими имоти е на пазара от почти двадесет години и междувременно е използвана за оценка на повече от 115 000 сгради. Това е първият в света метод за измерване на въздействието на сградите върху околната среда (т. нар. метод за устойчиво строителство). Различните версии на BREEAM, разработени специално за Великобритания, позволяват да бъдат оценявани всички основни типове сгради - офиси, складове, търговски центрове, училища, болници, съдилища и жилищни сгради. Съществува и специално разработената за Европа схема BREEAM Europe, прилагана от края на 2008 г., която включва BREEAM Europe Retail (за търговски центрове, разработена съвместно с International Consortium of Shopping Centers), BREEAM Europe Offices (за офис сгради, разработена с AIG Lincoln) и BREEAM Europe Industrial (за промишлени сгради).

Оценката за сертифициране по BREEAM се базира на 9 основни критерия. Първите са: енергия (подобряване на цялостната енергийна ефективност на сградата, намаляване на CO2 емисиите); управление (на строителния процес и на експлоатацията на вече построената сграда); здраве и тонус на обитателите (вътрешни и външни фактори - светлина, шум, качество на въздуха, топлинен комфорт и т. н.); транспорт (близост до обществен транспорт, поддръжка на комунални услуги, осигуряване на транспортни услуги, намаляване на използването на моторни превозни средства чрез насърчаване на алтернативни методи за транспорт).

По отношение на влаганите ресурси и материали са въведени други два критерия: вода (мониторинг и управление на консумацията на вода и насърчаване на намаляването на потреблението й), както и материали (насърчаване използването на строителни материали с ниско въздействие върху околната среда, повторна употреба на някои от тях, насърчаване на използването на термична изолация, повторно използване на съществуваща фасада и т. н.).

Във връзка с екологичните аспекти на една сграда са формирани последните три критерия: отпадъци, земя и екология, и замърсяване.
BREEAM може да се прилага, когато сградата е на ниво проект, в процес на строителство или е вече построена. Счита се, че е най-добре процесът по сертифициране да започне още на проектно ниво (това означава повече покрити критерии при по-малко или понякога дори никакви допълнителни разходи). Процесът на сертификация се състои от 4 етапа.

Първоначално сградата се регистрира за сертифициране и оценителят прави предварителна оценка на база предоставена му от строителя документация. Оценителят работи със специално разработен софтуер, в който въвежда данните по отделните категории.

На втория етап, ако инвеститорът е съгласен с направената оценка, се изпълнява заложеното в проекта. В случай че инвеститорът иска сградата да има по-висок резултат от получения при предварителното оценяване, екипът, който отговаря за проектирането и строителството, съвместно с оценителя, определят промените, които могат и трябва да се направят.

Третият етап е при построяването на сградата, когато оценителят сравнява дали реалното й изпълнение отговаря на заложеното в проекта. В последния етап оценителят изготвя подробен доклад, който се изпраща в BRE Global с цел проверка. След това се издава съответният сертификат.

Системата за оценка и сертификация на екосгради LEED
е създадена през 2000 г. от Съвета за екостроителство на САЩ и се определя като най-големият клон на BREEAM. LEED (Leadership in Energy and Environmental Design) отдава предимство на използването на местни и естествени материали, както и на възобновяеми източници на енергия. Сертификатът свидетелства за независима, тристепенна проверка на покритието на един строителен проект в съответствие с най-сериозните зелени изисквания в областта на строителството. Разработен е за търговски, офис, административни и обществени обекти, хотели и жилищни сгради с повече от 4 етажа. Сертификацията обхваща целия жизнен цикъл на сградата - проектиране и строителство, експлоатация и поддръжка, модернизация и реконструкция. Показателите за оценка в системата са обособени в 6 категории: избор на място, материали и ресурси, енергия и атмосфера, водна ефективност, качество на вътрешната околна среда и иновации в дизайна.

Оценката се осъществява според точкова система
За да бъде сертифицирана една сграда в съответствие с изискванията на LEED, тя трябва да събере минимум 26 точки. За най-добрите постижения в областта на екостроителството са определени 3 специални нива. Сребърното ниво изисква 33, златното - 39, а платиненото - 52 точки. Методиката на оценяване на сградите би могла да се илюстрира със следните примери. Инсталирането на фотоволтаични панели за производство на енергия носи до три точки. Рационалното използване на естествена светлина се оценява с две точки, подобрената циркулация на въздух - една, и т. н. Получаването на 6 точки за транспорт е постижимо чрез осигуряване на лесен достъп до обществен транспорт, както и чрез възможности за използване на алтернативен транспорт. Счита се за положително екосградите да разполагат с гаражи за велосипеди и съблекални. Покрив със светъл цвят, който отразява лъчите на слънцето обикновено се оценява с 1 точка, както и ако поне 10% от вложените в сградата материали са местно производство.

По 1 точка се присъжда за застрояване на изоставен терен и възстановяване на естествената среда около строежа. Използването на дъждовна вода и приспособления за намаляване на температурата на сградите и замърсяванията също се оценява с една точка. Икономията на вода е задължително условие, което може да донесе допълнителни 10 точки. За водноефективен ландшафт се присъждат между 2 и 4 точки. Съобразяването със съвременните разбирания за енергийно ефективни сградни инсталации, минималното енергийно потребление и рационалното управление на охлаждането в сградата са сред задължителните условия за придобиване на LEED сертификат. Оптимизацията на енергийното потребление може да донесе от 1 до 19 точки. В случай че в сградата има инсталации за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници, присъдените допълнителни точки са от 1 до 7.

Изисквания към използваните материали
Използваните материали в подлежащите на LEED сертифициране сгради трябва да са с местен произход, ниска токсичност, безвредност за здравето на живущите, възобновяемост, рециклируемост и минимална поддръжка. Освен това, всеки от влаганите материали следва да отговаря на 5 въпроса относно: произход, вторични продукти от тях, начин на доставка и монтаж, начин на експлоатацията и поддръжката и възможности за използването им след първоначалната употреба. Стремежът е зелените сгради да са изградени с органични материали - сертифицирана дървесина, при минимална употреба на бетон и желязо.

Задължително условие за сертификацията е и събирането и съхраняването на рециклируеми материали. При повторно използване на материали за стени, подове и покрив се полагат между 1 и 3 точки. По 1-2 точки се присъждат за управление на строителните отпадъци, рециклиране на суровините, както и за използване на материали от региона. Използването на бързо възобновяващи се материали и сертифицирано дърво носи по 1 точка. Също по 1 точка се полага и за мониторинг на въздуха, естествена вентилация и изготвяне на план за чистота на въздуха по време на строителството. По точка се оценява и използването на нискоемисийни лепила и замазки, бои и мазилки, подови настилки, дървесни смеси и агропродукти. За контрол на външни химически и други замърсители, за рационално осветление на база максимално използване на дневна светлина, за осигурен температурен комфорт се получава по 1 точка.

Освен за околната среда, системата LEED се отнася и за комфорта, здравето и продуктивността на обитателите на една сграда. Например използването на мебели, които нямат ПДЧ плоскости в своята конструкция, също се оценява с 1 точка.

Съществуват няколко LEED методики, базирани на различни точкови системи, включващи набор от задължителни предварителни условия, които се отнасят до шестте основни категории. Сертификатът се получава след задължително кандидатстване и покриване на критериите на точковата система за определения вид сгради, както и след изпълнение на съответните административни изисквания.

Българската система за сертифициране DGNB Bulgaria
Адаптирането на немската система DGNB за България се осъществява от Български съвет за устойчиво развитие (BGBC) по силата на международен договор с Немския съвет за устойчиво строителство (DGNB). Съгласно споразумението, Българският съвет има право да прилага, адаптира и доразвива систематиката за устойчивост, разработена съвместно с експерти на Германското министерство на транспорта, строителството и благоустройството. Намерението на Съвета е да влияе върху развитието и внедряването на устойчиви технологии и практики, чрез популяризиране на постиженията в тази област сред архитекти, инвеститори и всички участници в регионалното развитие и благоустройството на местно и общодържавно ниво.

„Българската система за сертифициране DGNB Bulgaria надминава екологичните изисквания за “зелена” сграда и включва равнопоставено икономическите и социални аспекти. Техническите качества и качеството на процесите на проектиране и строителство на сградата също влизат в общата оценка. DGNB се определя като система от второ поколение, която оценява цялостния жизнен цикъл на обекта. Системата се състои от 49 критерия за устойчивост, включващи различни количествени и качествени показатели, които в най-близко бъдеще ще бъдат допълнени с още 12 критерия”, коментира за сп. ТД Инсталации инж. Иванка Ботева, технически директор на Българския съвет за устойчиво развитие.

Отличителен белег на системата са конкретното включване на икономическите аспекти в оценката на сградите. В DGNB се разглежда икономическата ефективност на сградата въз основа на разходите за нейното строителство, поддръжка и експлоатация, което е изключително важен инструмент при взимане на инвестиционно решение. Съгласно новите енергийни стандарти, съществено значение придобиват и екологичните въздействия на вложените материали и изолации на реализираните сгради, които биват обхванати в пълнота от екологичния баланс на обекта, изискван от системата.
В зависимост от цялостното представяне на сградата се присъждат 3 степени на сертификата:
- DGNB Gold - 80% от максималния възможен брой точки
- DGNB Silver - 65% от максималния възможен брой точки
- DGNB Bronze - 50% от максималния възможен брой точки
„Сертифицирането на сгради по системата може да се осъществи в различните етапи от развитието на проекта, като по време на проектиране или строителство инвеститорът може да получи предварителен сертификат с давност до пускане в експлоатация. Сертификатът се издава след окончателното завършване на обекта и след проверка за съответствие от страна на сертификационния комитет на BGBC на изготвената от DGNB одитора доказателствена документация”, заявиха от BGBC.

Основни изисквания към сградите
При сертифицирането на сградите по DGNB се взимат под внимание вложените в тях строителни материали и енергоносители, които е необходимо да оказват минимални въздействия върху околната среда по време на тяхното производство, експлоатация на сградата и разрушаването й. Продукти, използвани при довършителните работи като лакове, лепила, покрития, настилки, следва да са нискоемисионни с цел опазване здравето на обитателите. При възможност е препоръчително да се използват рециклируеми и рециклирани материали. От съществено значение е и използването на иновативни технологии и адекватни проектни решения за редуциране на оперативните разходи за енергия, водоснабдяване, почистване и поддръжка.

Сградата трябва да има адекватно местоположение съобразно предназначението си и да осигурява оптимален комфорт на обитаване и адекватна социална среда, чрез създаване на оптимални температурни условия и качество на вътрешния въздух в помещенията, възможност за контрол на техническите инсталации от страна на конкретния ползвател, достатъчното наличие на дневна светлина, отлични акустични условия, безпрепятствен достъп за хора с увреждания до възможно най-голяма част от площта на сградата, гарантиране на субективното чувство за сигурност при използването на сградата. Функционалното разнообразие, адаптивност и ефективното използване на пространството повишават стойността й и я правят привлекателна за възможно най-широк кръг ползватели. Изискване се явява и контрола на качеството на строителното изпълнение и техническото оборудване на сградата - топло- и хидроизолационни характеристики на сградните ограждащи елементи, шумоизолация, пожарозащита, лесен демонтаж и поддръжка на различни сградни компоненти.

Като задължително условие се посочват още ранното планиране на качествата на сградата с участие на инвеститора, проектанта, ползвателя и обществеността; прозрачност при избора на изпълнител на строителството, контрол на изпълнението и опазване на околната среда; устойчиво и рентабилно управление на сградата, постоянен мониторинг и оптимизация на системите в нея; обучение на ползвателите и фасилити мениджърите.

Наред със законовите и подзаконови нормативни документи, сертификационните системи за устойчиво строителство са най-мощните инструменти за налагане на устойчивите проекти на пазара, допълват от Българския съвет за устойчиво развитие.