Технически забележки и проблеми при прилагането на Наредба Iз-1971

Коментар на инж. Стефан Кинарев, председател на КИИП, по отношение на новата Наредба Iз-1971 за Строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар

Влизането в сила на новата Наредба Iз-1971 за Строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар вече е факт. На приемането й без да бъде преработена остро се противопостави Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП). Наред с чисто техническите забележки към наредбата, за които бихте могли да прочетете в статията, от Камарата отправят към МВР и МРРБ и редица въпроси, свързани с прилагането й. Например, как ще се процедира с обектите, които вече са получили необходимите разрешения за строеж според изискванията на Наредба 2, но ще влязат в сила след въвеждането на новия нормативен документ?

Друг въпрос на проектантите е в какви срокове съществуващите сгради трябва да бъдат приведени в съответствие с изискванията на Наредба Iз-1971. От Камарата биха искали да получат отговор и на въпроса какво е решението на казуса с обектите с вече подписан Акт 15, на които предстои подписването и на Акт 16?
Инж. Стефан Кинарев, председател на КИИП, поставя и въпроса с цитираните около 90 стандарта в новата наредба, което автоматично ги прави задължителни. “С нормативните документи се въвеждат минималните изисквания, които биха осигурили необходимото ниво на безопасност. Затова те са задължителни, а стандартите - препоръчителни. Защо никой не си прави труда да помисли дали пазарът, особено в момента, би могъл да понесе повишаването на себестойността на строителните обекти, което следва със задължителното приемане на стандартизационните изисквания. Дали това няма да дозапуши и без това стагнирания пазар. Къде са анализите, изследванията и доказателствата, свидетелстващи за необходимостта от задължителното въвеждане на стандартите?”, коментира г-н Кинарев.
Редакцията се обръща към МВР и МРРБ с предложение да отговорят на поставените от професионалните секции въпроси, като се ангажира да публикува коментарите им своевременно.

Фактология на събитията
Както сп. ТД Инсталации, Оборудване, Инструменти ви информира в предишния си брой, на 6 юни т. г. влезе в сила новата наредба за Строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Приемането й бе наложено от необходимостта за хармонизиране на националните технически правила и норми за защита от пожар с европейските решения и стандарти. Приемането на наредбата доведе до остра реакция от страна на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), изразена в открито писмо до Росен Плевнелиев, министър на регионалното развитие и благоустройството и Николай Николов, директор на Главна Дирекция Пожарна безопасност и спасяване към МВР.
„Наредба Iз-1971 за Строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар има важно значение както при упражняване на регулираната професия „инженер-проектант в инвестиционното проектиране”, така и за безопасността на гражданите и имуществото. По тази причина тя бе подробно разгледана от професионалните секции на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) от водещи специалисти с дългогодишен опит от всички сфери на инженерните науки и от водещи проектантски организации и бюра на територията на Република България”, заявяват от КИИП. “В резултат, установихме редица сериозни непълноти, несъответствия с действащи европейски и национални стандарти, директиви, указания, правилници и други нормативни документи”, допълват те.

Противоречия с действащи нормативни документи
От Камарата посочват, че новият нормативен документ е в противоречие с Наредба 1 за Противопожарна охрана в обектите на банковите и небанковите финансови институции. Наредба Iз-1971 за Строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар отменя действащата досега Наредба 2 за Противопожарните строително-технически норми. Не се отменя, обаче, Наредба 1 за Противопожарна охрана в обектите на банковите и небанковите финансови институции (обнародвана в ДВ, бр.74, 1994 г.). “Независимо от това (Таблица 1 към член 8, ал.1, подклас Ф 3.4), съгласно чл.137 от Закона за устройство на територията банковите и небанковите финансови институции са видове сгради. Обаче категорията „банкови и небанкови финансови институции” не фигурира като вид сгради според функционалното им предназначение в новата наредба (Таблица 19 към чл.199, ал.1). Затова ние задаваме въпроса : Какъв следва да бъде подходът на проектанта при проектиране на такива сгради като цяло и в частност - на каква база ще бъде определен необходимият разход на вода и броят на едновременно действащите пожарни кранове в тези сгради?”, заявяват от КИИП.
Сред посочените несъответствия е и текстът на чл.182, ал.1 и ал.2 на Наредба Iз-1971 , който противоречи на БДС EN1508 „Водоснабдяване. Изисквания към системите и съставните части на резервоарите за вода.” и Наредба 4/17.06.2005г. „Проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации”, чл.90, ал.1, т.4. Според КИИП противоречието може да се избегне като от посочения член отпадне „обем по-голям от 100 m3”.
Като важен пропуск от Камарата посочват и несъответствието на използваната в наредбата терминология с хармонизираната европейска нормативна база, както и несъобразяване с приетите и съгласувани с европейските норми специални подлежащи на надзор наредби.

Несъответствия в разделите за газови инсталации
По отношение на текстовете в наредбата, засягащи газовите инсталации, от Камарата заявяват, че те не са съобразени изцяло с действащите БДС EN норми. Например, с изискването в подземни гаражи да не се допуска влизане на автомобили с газови бутилки на пропан-бутан (съгласно чл. 102.1 от „Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове”). Към чл. 610 на Наредбата от КИИП предлагат да се включи чл. 4.2 „Защита в случай на пожар” от БДС EN1775. Такъв текст трябва да се добави и за складовете за втечнени въглеводородни газове. За тях също има действаща, пълна, съгласувана и в съответствие с EN нормите наредба, заявяват от Камарата.
Противоречие е открито и в чл. 581 от Наредбата, който гласи „Изпарителните инсталации се монтират ….или в отделни помещения на сгради”. Според КИИП този член противоречи на чл. 40 от „Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове”.

Отсъствие на правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар
Сред пропуските в Наредбата от КИИП посочват и липсата на глава или раздел, който има отношение към проектирането на тунели и станции на метрото. „Строежите с такъв характер за момента наистина са малко на брой, но независимо от това, тяхното проектиране е налично в проектантската практика”, заявяват от Камарата.
Като недостатък от КИИП отчитат и липсата на точна класификация по отношение на сградите за сезонно обитаване. „В последните години масово се проектират сгради за „сезонно обитаване”. Те са популярни като апартаментни комплекси. По своята същност това са жилищни сгради с височина 3 до 8 етажа, с обособени апартаменти в тях. В действителност функционират като сгради за обществено обслужване в областта на хотелиерството. Наредба Iз-1971 не съдържа конкретни текстове за класифициране на този тип сгради (Таблица 1 към чл.8, ал.1). Същите фигурират като сгради, според функционалното им предназначение, (Таблица 19 към чл.199, ал.1). В тази връзка възниква въпросът дали тези сгради при височина до 9 етажа включително, могат да бъдат изграждани без водопроводна инсталация за пожарогасене по смисъла на чл.193, т.6?”, се посочва в откритото писмо на КИИП.
В Наредбата отсъстват и критерии за определяне степента на огнеустойчивост за строежи от класове на функционална пожарна опасност Ф1 до Ф4 без наличие на автоматична пожарогасителна инсталация. В таблица № 4 не е уточнен броят на етажите. Трябва да се има предвид, че в тази група са най-застъпените строежи в момента, твърдят от Камарата.
Също така Наредбата не регламентира разликата между I и II степен на огнеустойчивост за строежи от класове на функционална пожарна опасност Ф1 до Ф4. „Като се има предвид разликата в стойността между тези две степени, това е недопустимо”, твърдят от гилдията. В Приложение 1 - т. 2.2 не се посочва какво се случва със здравните заведения за извънболнична помощ, а в Приложение 1 - т.2.3 - не е ясно какви са изискванията при площ различна (по-малка или по-голяма) от 400 m2. В член 244 има изисквания за заземяване без да се посочва какви трябва да бъдат стойностите на преходните съпротивления на заземителите, за да могат те да бъдат оразмерени”, допълват от КИИП.
Като пропуск от Камарата отчитат и липсата на сервитути до огради, пътища, съоръжения и други в чл. 610. „Няма изисквания, както това е направено в разделите на СТПН за ОБП за втечнени горими газове. Посочените наредби за природен газ не засягат противопожарните изисквания, компетенция на СТПН за ОБП.
В чл. 607 са разгледани само резервоари. Няма раздел за отстояния при бутилкови инсталации за природен газ (ацетилен, водород и др.), както това е направено в раздел ХХI за бутилки с втечнени горими газове. Всички тези бутилки под налягане са с еднаква степен на опасност”.

Вътрешни противоречия в Наредбата
Според КИИП Наредбата съдържа и редица вътрешни противоречия. Например в чл. 194 се изисква спринклерните и дренчерните инсталации да бъдат свързани към „най-малко два външни водопровода”, на които се предвиждат устройства за защита от обратен поток. А според чл.208, спринклерните инсталации следва да се проектират съгласно изискванията на БДС EN12845. Този стандарт, обаче, има по-високи изисквания от посочените в чл.194 на Наредбата. Необходимо е допълнение към чл.194 „...при условията на БДС EN12845”, с което да се избегне противоречието, заявяват от КИИП.
Също така, не е ясно член 243 какво съобщава, при условие че цялата информация за аварийното и евакуационно осветления е в глава VII.
В раздел III на гл. ХII в класификацията на пожароопасните места съществуват противоречия, заявяват от КИИП. Твърди се, че помещения от един и същ клас на основата на функционална пожарна опасност (Ф5В) формират най-малко четири класа (т.е. всичките) на пожарна опасност.
Недостатък на наредбата е и дублиране на различаващи се сервитути в различни глави и раздели за едно и също нещо.

Получаване на нереални изчислителни резултати
Буквалното прилагане на някои от изискванията на наредбата би довело и до нереални изчислителни резултати. „След проведени изчисления на минималното работно налягане на водата в пожарния кран, при използване на касета с гъвкав шланг (в съответствие с БДС EN671-2) и с полутвърд маркуч (в съответствие с БДС EN671-1) се получават следните налягания - 0,311 МРа и 0,549 МРа. Те са твърде високи и са по-високи от средното свободно налягане (около 0,350 МРа) в селищните водопроводни мрежи”, се посочва в писмото. “Това ще наложи използването на електрически помпи за повишаване на напора, дори и в едноетажни сгради. Като се добави и изискването, че тези помпи трябва да са осигурени с електрозахранване от два независими източника, се установява занижаването на к-фактора на отделните диаметри на струйниците в БДС EN и БДС EN671-2”, допълват от КИИП.

Наредбата не е съгласувана с Минпроект
В откритото писмо от КИИП изразяват несъгласието си с това, че при приемането на наредбата не е извършено съгласуване с Минпроект, като единствен Нотифициран орган по Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на съоръжения и системи за защита, предназначени за експлоатация в потенциално експлозивна атмосфера (тази наредба въвежда Директива 94/9/ЕС).
От Камарата се противопоставят и на използването на текстове от Наредба 2 за Противопожарните строително-технически норми и от стари съветски правилници, без да е променена и актуализирана терминологията. Голяма част от изискванията в новата Наредба са преписани от Наредба 2 Противопожарни строително-технически норми - 1987г., а част от тях фигурират в изданието на ПСТН от 1978 г.

Създават се предпоставки за корупция
„За всички участници в инвестиционния процес, а именно: проектанти, надзорници, консултанти, служители и инспектори в регионалните служби за пожарна безопасност, експерти в общинските и областните администрации и инспектори в дирекциите за строителен контрол, от които зависи да осигурят пожарната безопасност на строежите, тази Наредба е основното помагало за получаване на съвременна информация за новите изисквания. Затова считаме, че съществуващите противоречия между изискванията в Наредба Iз-1971 и въведените европейски нормативни документи ще доведат до сериозни конфликти между контролни органи, производители, проектанти и др.”, категорични са от КИИП. “В отделни случаи е възможно да настъпят и по-сериозни последици. Недопустимо е някои основни изисквания към пожарната безопасност да не са ясно, точно и еднозначно определени в Наредбата. Възможността те да бъдат тълкувани от който и да е от лицата, които имат отношение към пожарната безопасност (особено от контролните органи), ще създаде обстановка на несигурност и неопределеност в инвестиционния процес. Съществува реална опасност субективните преценки и тълкувания да бъдат използвани и като корупционна практика”, заявяват от КИИП.
„Поради изброените по-горе причини, КИИП счита, че Наредба Iз-1971 за Строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар не трябва да влиза в сила преди да бъде основно преработена. Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, която обединява на професионален принцип над 10 000 инженери от всички сфери на инженерните науки, остава както винаги отворена за оказване на реално съдействие при преработката и усъвършенстването на Наредбата”, заявяват в заключение от КИИП.