Технико-икономическите показатели на ПСБОВ

Методи за пресмятане при оценяване на ефективността

Съвременните пречиствателни станции за битови отпадни води (ПСБОВ) са сложен комплекс от съоръжения, чрез които се осигурява не само механично, но и биологично пречистване на отпадните води, както и обеззаразяване и третиране на получените като следствие от пречиствателния процес утайки.

Изграждането на пречиствателни станции за битови отпадни води е стратегическа цел в концепциите за опазване на околната среда и ограничаване на замърсяването на водните течения и басейни, както и основно направление в развитието на водоснабдителния и канализационен сектор.

Процесът по изграждане на една пречиствателна станция преминава през няколко основни етапа. Първият включва определяне на необходимата степен на пречистване. На базата на степента на пречистване впоследствие се избират необходимите съоръжения и се съставят няколко варианта на технологични схеми. Преди да се пристъпи към изграждането на една пречиствателна станция, различните варианти се сравняват и се избира най-подходящият от тях. Основен момент при избора е оценяването на ефективността на всеки един от вариантите, като преди да се вземе окончателното решение, е необходимо да се докаже, че избраният вариант е не само достатъчно ефективен, но и икономически изгоден.

Оценяването на отделните варианти обикновено се базира на

метода на технико-

икономическата ефективност

Оценката се извършва, като се вземат предвид няколко основни показателя, сред които са необходимите капитални вложения, годишните експлоатационни разходи, себестойността на 1 m3 пречистена вода. Включват се и приведените разходи, общата и застроената площ, както и разходът на електроенергия.

При сравняване на вариантите, логично, първият етап включва определяне на необходимите капитални вложения и годишните експлоатационни разходи. Тъй като се сравняват няколко варианта, се получават няколко възможности, които трябва да се анализират. Ако за удобство, например, приемем, че разглеждаме само два варианта, за които означим необходимите капитални вложения съответно с К1 - за първия вариант, и с К2 - за втория, а годишните експлоатационни разходи съответно с Е1 и Е2, при сравняването им възможните варианти са следните. В първия случай, ако К1 е по-малко от К2 и Е1 е по-малко от Е2, то анализирането е лесно, тъй като ясно се вижда, че първият вариант е по-изгоден.

Във втория случай обаче, се получават два подслучая, при К1 по-голямо от К2 и Е1 по-малко от Е2 или К1 по-малко от К2 и Е1 по-голямо от Е2. В подобни случаи е трудно да се направи коректно заключение, без да се направят допълнителни изследвания, с помощта на които да се определи по-изгодният вариант. Обикновено при тази ситуация се въвежда величината Т, която се дефинира като

Нормативен срок за откупуване

на капиталните вложения. В практиката също се използва и реципрочната й величина Ен = 1/Т - нормативен коефициент на ефективност на капиталните вложения. Този коефициент е индивидуален за всяка страна и се определя в зависимост от икономическите й условия. За България например е възприет Т=10, откъдето следва, че Ен=0,1.

Взимайки предвид тези два коефициента, се правят допълнителни изчисления, за които обикновено се използват следните два израза: К1- К2 = (Е2 - Е1).Т или К2 - К1 = (Е1 - Е2).Т. За по-икономичен се счита вариантът, при който нормативният срок Т е по-малък или равен на 10 г., т.е вариантът с по-малък срок на откупуване.

За сравняване на икономическата ефективност на капиталните вложения за всеки отделен вариант може да се използва и критерият

Минимални приведени разходи

Минималните приведени разходи са практичен критерий, за изчисляването на който се използва следната формула - П = Е + ЕнК, където Е съответно са годишните експлоатационни разходи в лв., К - капиталните вложения, а Ен е нормативният коефициент на ефективност. Получените на базата на тези изчисления резултати се сравняват, като за по-изгоден логично се приема вариантът с по-малки приведени разходи.

Друг критерий, които се взема предвид, е

Годишният икономически ефект

Основен компонент при определяне на годишния икономически ефект ЕФ са приведените разходи, като при изчисляването му се вземат предвид приведените разходи на отделните варианти и годишното пречиствано водно количество. Формулата съответно има вида ЕФ = (П1 - П2)Q, където Q е годишното пречиствано водно количество и Q = 365Qср.д, m3.

Приведен коефициент

Често при сравняване на отделните варианти се достига и до случаи, при които вариантите се различават по сроковете си за изпълнение. В подобни приложения, както и когато въвеждането в експлоатация се извършва на етапи, се въвежда допълнителен коефициент В, наречен приведен коефициент. Този коефициент се изчислява по формулата В=1/(1+Епр.к)t, където Епр.к е преводният норматив, а t е периодът на привеждане.

Коефициентът В се взема предвид и при изчисляване на общите приведени капитални разходи, като се използва формулата Кпр = К1 + К2В1 + К3В2 + KnBn-1, където К1, К2... Кn са капиталовложенията, разпределени по години за съответния вариант.

Себестойност на един кубичен

метър пречистена вода

Един от основните икономически показатели за всяка пречиствателна станция е себестойността на един кубичен метър пречистена вода. За изчисляването й се използва отношението на сумата от годишните експлоатационни разходи към годишното водно количество, което се пречиства в станцията, или С = Е/Q, лв./m3, където с Е съответно е обозначена сумата на годишните експлоатационни разходи в лева, а с Q годишното количество, което се пречиства, m3/г. Към годишните експлоатационни разходи се включват сумата от преките експлоатационни разходи Еn, амортизационните отчисления А и други, или Е = Еn + А, лв. Към преките експлоатационни разходи се включват разходите, свързани със заплатите на служителите, премиите, добавките и т.н; разходите за електроенергия; разходи за текущи ремонти; средствата, изразходвани за материали, например, за различните видове реагенти. За пресмятане на количеството изразходван материал се използва формулата М1 = (QДа/1000)t/г, където М1 е разходът на определен вид реагент, t/г, Q е количеството пречистена вода за една година, m3/г, Д - средно тегловното количество на химично чист реагент в грамовете на 1 m3 пречистена вода, g/m3, а - количеството на чистото вещество в реагента на стоковия продукт в %.

При изчисляването на общите разходи за всички видове материали се вземат предвид количеството изразходвани материали от различните видове, както и цената на един тон материал. Амортизационните отчисления се определят в проценти от стойността на капиталовложенията.

Допълнителни показатели

За по-добро анализиране на вариантните решения е добре да се вземат предвид и още няколко допълнителни показателя като капиталоемкост, обща специфична площ за 1 m3 пречистена вода, застроена специфична площ, разход на електроенергия, необходима електрическа мощност, работна електрическа мощност, разход на труд. Всички изброени показатели се отнасят за 1 m3 пречистена вода. Капиталоемкостта се изразява като отношение на обема на капиталните вложения, необходими за изграждане на пречиствателната станция, към количеството пречистена вода до момента на пълно амортизиране на станцията.

Общата специфична площ се определя в зависимост от общата проектна площ, отнесена към производителността на пречиствателната станция, а застроената специфична площ е отношението на проектната застроена площ и производителността на станцията. Разходът на електроенергия се определя, като се вземе предвид общият годишен проектен разход на електроенергия в станцията, отнесен към годишно пречистения воден обем. За определяне на необходимата електрическа мощност се взема предвид общата проектна инсталирана електрическа мощност към проектната производителност, а при определянето на работната електрическа мощност се вземат предвид съответно общата проектна електрическа мощност, отнесена към производителността на станцията. Разходът на труд се определя в зависимост от изразходвания труд за една година, изразен в човекочасове към проектния годишен обем пречистена вода.