Телевизори-гиганти

Размерът има значение!

“По-малко, по-универсално, по-евтино”. От десетилетия този вариант на олимпийския девиз властва в битовата електроника. GSM-ите, МР3 плейърите и всякакви други джаджи стават все по-малки, вършат все повече неща, а цените им падат. И тъй като всяко правило си има изключения, тук това са телевизорите. Не че няма опити да ги носим на ръката си като часовник, но в този си вид те едва ли ще завладеят пазара. Съвсем друг е въпросът с големите телевизори. Или ако трябва да бъдем точни - с големите екрани, тъй като всички останали елементи на телевизора стават все по-миниатюрни. Тенденцията е повече от ясна - да гледаме телевизия вкъщи, все едно че сме на кино. Е, дори и холът ни да не е колкото салона на “Арена”, защо поне едната му стена да не е заета от екрана? Мечти, мечти… Как са направени големите телевизори, какви качества имат и докъде е стигнал растежът им провери Стефан Куцаров

Какво означава голям екран?

Може да е странно, но отговорът е: “Не може да се каже точно” и причината за това е, че оценката “голям” за каквото и да било е твърде субективна. Все пак може да се приеме, че телевизионният екран е голям, когато диагоналът му е над 100 сантиметра. Ако запитате различни хора защо биха искали да имат телевизор с голям екран, отговорите сигурно ще са твърде разнообразни, но се свеждат до едно - желанието за максимално качество на картината. Големият размер е важна предпоставка за това, но далеч не е единствената. Всъщност изискванията към

параметрите на телевизорите

стават по-строги, когато екранът е голям.

Яркостта на екрана трябва да е над 400 кандела на квадратен метър (cd/m2). По-голямата яркост осигурява качествено изображение при по-силно околно осветление. За да не трябва да гасите лампите, когато искате да се насладите на филма. В проспектите на някои телевизори яркостта се дава в още по-странната единица фут-ламберт (fL). За информация: 1 fL е приблизително равен на 3 cd/m2.

Контрастът е отношение между яркостите на най-силно и най-слабо осветените участъци на изображението. За големите екрани той трябва да е поне 1500:1. Колкото контрастът е по-голям, толкова бялото е “по-бяло”, а черното - “по-черно”. Но какво означава черен участък? Отговорът е прост - от който не се излъчва светлина. При телевизорите се използва понятието “ниво на черното” и то показва нежеланото количество светлина, излъчвано от черен участък. Телевизорите с по-малко такава светлина и съответно по-добро ниво на черното имат предимството, че цветовете им изглеждат по-наситени и по-живи.

..:: Пълният текст на статията можете да прочетете в луксозната книжка на сп. “Технологичен дом”, брой 15/2007. В разпространителската мрежа.