Управление на пожарната безопасност в сгради с историческо значение

Сградите, числящи се към културното наследство, са построени в други времена, по силата на различни правила и без прилагането на стандарти по безопасност. Често се използват по начини, различни от първоначалното им предназначение. В много от тях бива инсталирано модерно оборудване с оглед на промененото им приложение. Такива сгради понастоящем имат обществено предназначение, като музеи или галерии, т. е. сгради, в които се провеждат групови посещения.

С присъствието на множество посетители и служители в историческите сгради и музеите безопасността излиза на преден план като основен аспект. Собствениците и управителите на сградите са задължени да обезпечат възможно най-добрата пожарозащита.

Това включва не само подходяща инфраструктура (пожар детектори, аларми, варианти за евакуация и мерки за гасене на пожари), а също така и добра организация (обучения на служителите, противопожарна подготовка, прилагане на графици за поддръжка на оборудване и законови наредби за пожарозащита).

Опасността от пожар е най-голямата заплаха за обзавеждането и съдържанието на всяка една сграда, а в случая с музеите загубата на автентично обзавеждане вследствие на пожар обикновено е необратима. В тази връзка, от огромна важност е рискът от пожар да бъде сведен до нула посредством отстраняване на главни рискови фактори и грижливо боравене с такива, които не могат да бъдат отстранени.

Оценка на риска
Оценката на риска е първата стъпка при предпазването от пожари. Това е един непрекъснат процес, чиято цел е внедряването и спазването на определено ниво пожарозащита в сградите с историческо значение. Оценката на риска от пожар е процес, при който се определя, анализира и оценява рискът и потенциалните заплахи за служителите, посетителите и имуществото в сградите.

Инвестициите в оценката на риска се планират от експерти - екип от консултанти по пожарозащита и специалисти по реставрации, като изготвянето на анализи на разходите и ползите могат да предложат приемливи решения и да спестят пари. Мерките за пожарозащита трябва да са базирани на тази оценка на риска.

Въз основа на резултатите от оценката се разработва концепция за пожарозащита, която да обхваща всички мерки за защита, които ще доведат до: намаляване на риска от избухване на пожар; предотвратяване разпространението на пламъци и пушек; безопасна евакуация на всички, намиращи се в сградата; фронт за действие на спасителните служби.

Пасивни мерки
Един от водещите принципи при планирането на концепцията за пожарозащита в сгради с историческо значение, е запазването на автентичността и идентичността на сградата. Възможно най-голямото обезопасяване на сградата може да доведе до конструктивни промени, които може да включват разделянето на сградата на части, за да се ограничи възможното разпространение на пожара до единична зона и да се предотврати разпространението на пушека по цялата сграда (напр. врати на противопожарни изходи, затворени стълбища и др.).

В идеалния случай може да се изисква система за управление на дима, за извеждане на дима от зоната на пожара и за създаване на повишено налягане в други зони на сградата, което може да наложи монтирането на въздуховоди и вентилатори с размери, подходящи за тази цел. Подобни модификации обикновено са в разрез с концепциите за консервация на сградата.

Защитата на безценни предмети на изкуството не бива да бъде компрометирана по такъв начин. По правило, подобни артефакти трябва да бъдат съхранявани в специално построени за тази цел музеи, където е обърнато достатъчно внимание върху предоставянето на достатъчно ниво на защита на съдържанието на сградите. Въпреки няколкото добре известни изключения, в общ план историческите сгради не са пригодени за съхранение на безценни предмети на изкуството.

Главната цел на пасивните мерки за защита не е предотвратяването на пожар или бързото разпространение на пламъци и дим в сградата. За съжаление, някои особености в конструкцията на историческите сгради, като неразделените тавански помещения, способстват за бързото развитие на пожара.

Често пъти наличието на празни пространства може да доведе до възникването на големи опасности в случай на пожар. Тези празни пространства може да са комини, вентилационни шахти или шахти за товарни асансьори. Много от тези сгради са до голяма степен построени от дърво. Вътрешният декор включва дебели килими и масивна мебелировка, като често има и дървени прегради, стенна украса, картини и др. В резултат на това тези сгради крият голяма опасност от пожар.

Защитни мерки
Когато става дума за исторически здания, защитните мерки често са доста спорни, тъй като могат да доведат до унищожаване на оригиналната украса на сградите, а и физическият монтаж на системите може да бъде сложен в някои случаи.

Възможно е да се вземат подходящи мерки за защита, които да пощадят исторически ценната украса, а може и да се планират индивидуално за отделните помещения. Силно се препоръчва с това да се заеме одобрена от трета страна фирма, която има солиден опит в монтирането на системи в сгради с историческо значение.

Често срещани проблеми при исторически сгради и решението им
• Големите прозорци или богато украсените тавани могат да създадат голям приток на въздух, което да попречи на детекторите да сработят достатъчно бързо. В зони, където е невъзможно или непрепоръчително да се монтират кабели, могат да се ползват безжични системи. Местоположението на детектора трябва да се прецени така, че да се избегнат атмосферни условия, влияещи на ефективността му.

• Репозиционирането на големи стенни украси от плат, с оглед отдалечаването им от евакуационни маршрути, би намалило до голяма степен риска от разпространение на огън и дим, което да затрудни евакуацията.

• Влиянието върху ценните платове може да бъде минимизирано при увеличаване класа на пожарозащита на дървените ламперии в основните посетителски зони и евакуационните маршрути (клас на реакция на пожар - клас 0, клас 1 и др.).

• Внедряването на мерки за пожарозащита може да наложи отстраняването на окачени ламперии и потенциално да се отрази върху потока на въздух в сградата, което да доведе до проблеми с влага и мухъл. Тези средства за пожарозащита трябва внимателно да бъдат монтирани на ключови места, с минимално нарушаване естетическия вид на ламперията. Ако е необходимо демонтирането на оригинални или окачени украси, е нужно да се потърси мнението на специалист по реставриране. Също така може да се наложи да се потърси съвет от специалист по исторически сгради.

• Монтирането на пожарогасителни системи може да се окаже фатално за материите, използвани за декорация в сградата, а водните ресурси и водохранилища могат да се окажат ограничени или трудни за разполагане. Активните системи за пожарогасене трябва да бъдат обмислени внимателно и проектирани съгласно разположението на спринклерите, тръбите, водохранилищата, сградата и съдържанието й, за да се гарантира справянето с пожара при появата на такъв. Трябва да се осигури оборудване за гасене на пожари, а персоналът да бъде обучен да работи с него. Когато се използват по подходящ начин, пожарогасителите и противопожарните одеяла могат да потушат огъня още при източника му и да ликвидират сериозна заплаха. Противопожарното оборудване за първа помощ при пожар по почти никакъв начин не засяга предназначението на сградата.

• Използването на спринклери може да повреди ценни артефакти и архивни предмети/материали. Използването на системи с редукция на кислород ще предотврати увреждането на ценни артефакти и архивни предмети/материали. Ако е възможно използването на система за водна мъгла, това би допринесло за по-нисък разход на вода от употребата на спринклерна система.

• Рискът от поява на външни пожари предимно се отнася за сгради със запалими фасади. Съществуват материали за третиране на тези фасади, но трябва да се обърне повече внимание на поддръжката им, тъй като на определени етапи ще се налага повторно полагане на материал поради износване вследствие на атмосферни условия - ултравиолетови лъчи или замръзване. Системите за пожарогасене с водна мъгла се използват, за да покрият сградата с водна мъгла, предотвратявайки по този начин обгръщането й от пламъци, когато става въпрос за дървени църкви, части от сгради като сламени покриви и исторически дървени кораби.

Превенция на избухване на пожар
Редуцирането на потенциалните възможности за избухване на пожар е една от основните мерки за защита. Повечето често срещани причини за пожари в исторически сгради са палеж, неизправности в ел. системата, открит огън, материали, създаващи пушек, свещи, отоплително оборудване, осветление, горещо обработване като заваряване, рязане и подобни дейности по време на ремонти и др.

Електрическата инсталация и ел. оборудването в сградите с историческо значение често са стари, износени и излезли от употреба. Дори новите ел. инсталации, отоплителни уреди, котлони за готвене и др. ел. инструменти могат да доведат до възникване на пожари.

Насочените светлини могат да предизвикат пожар при достатъчно дълго нагряване на запалим материал. Трябва да е сигурно, че разстоянието от прожектора до запалимия материал е такова, че материалът не се нагорещява и дори не се нагрява след дълго излагане на директна насочена светлина. Прожекторите не трябва да бъдат покривани.

Флуоресцентните светлини често примигват, докато някой от компонентите им евентуално изгори. Кондензаторите и стартерите с тлеещ разряд, които все още са горещи, могат да паднат и да запалят горими материали, намиращи се под осветителното тяло.

Трябва да се провери дали следните предпоставки са налице:
• Няма наличие на примигващи или “греещи” флуоресцентни лампи. Обикновените стартери с тлеещ разряд трябва да се заменят с обезопасени такива.
• Осветителните крушки, прожектори и други видове ел. осветителни тела са позиционирани така, че не са удобни за закачане на дрехи или предмети върху им.
• Ел. осветителните тела не са снабдени с прекалено мощни крушки.
• Осветителните тела са стабилни и фиксирани достатъчно здраво.

Отстраняване на проблеми от общ характер
Историческите сгради са строени по време, когато системите за пожарозащита не са били много популярни. Големи тавански помещения в цялата постройка, скрити кухини под замазките и отвори, оставени при различни монтажни дейности през годините - всички те спомагат за мигновеното разпространение на пожарите в сградата.

Предизвикателството е да се открият начини за ограничаване разпространението на пожарите до мястото им на възникване. Разделянето на сградата на части е част от създаването на т.нар. противопожарни зони и намирането на най-ефективните начини за предотвратяване разпространението на огън и дим към близките сгради.

В историческите сгради този процес е доста по-труден и изисква находчивост, гъвкавост и опит за постигане на най-добри резултати от гледна точка на пожарозащита и запазване идентичността на сградата. Противопожарните врати се използват за разделяне на сградата на части и ефективно ограничаване на дима до непосредственото местоположение на пожара. Противопожарните врати по дефиниция стоят отворени и могат да се затворят, когато се спре захранването на магнитите, държащи ги отворени, при откриване на пожар от датчиците.

Системи за гасене на пожари
Тези автоматизирани системи използват вода като пожарогасителен агент и подсигуряват много ефективна защита както на оборудването, така и на хората. Предимствата на спринклерните системи са високата им надеждност и широката им сфера на приложение при защитата на хора и материални активи. Поради опростената им и здрава технология те са не само издръжливи, но и имат изобилно захранване с вода.

Спринклерните системи се състоят от мрежа от пожарни тръби с вода и спринклерни глави, позиционирани така, че при пожар всички зони да могат да бъдат достигани от гасящите водни струи.

Спринклерите реагират по индивидуален начин на топлината и прилагат водна струя под налягане върху огъня до падане на температурата до необходимите нива. По този начин пожарът може да бъде потушен при самото му възникване, което свежда до минимум нежеланото унищожаване на ценни материали от водата.

• Водни спринклерни системи - тъй като историческите сгради и музеите обикновено не са подложени на замръзване или прегряване (+95° C), най-подходящата система е спринклерната система с мокър тип връзки. Тези системи се пълнят периодично с вода, която се държи под налягане, за да може в случай на пожар спринклерите мигновено да го потушат.

• Системи за водна мъгла - една от популярните напоследък системи за пожарогасене, която е доста обещаваща, особено по отношение на по-деликатно приложение, е системата за водна мъгла. Фината водна мъгла се получава при подаване на вода към специалните спринклери при много високо налягане. Това увеличава до максимум охлаждащия ефект от водата, като по този начин пожарите се потушават с минимални количества вода. Експерименталните изпитвания показват, че много стайни пожари могат да бъдат овладявани само с 2-3 литра вода. Този вид системи обикновено се активират от сигнали от системата за пожароизвестяване в отговор на алармата от свързаните ASD устройства. Недостатъците на този вид системи, сравнени с традиционните системи с мокър тип връзки, са, че те са по-скъпи за монтаж и имат по-високи разходи за поддръжка.

• Системи за газово пожарогасене - основната зона на приложение на този вид системи са затворените помещения. Системите за газово пожарогасене са много подходящи за стаи, в които се съхраняват артефакти или оборудване, за които не трябва да се използва вода. Това обикновено се отнася за всички видове ел. оборудване и компютърни зали. Такива системи може да са подходящи в модерните музеи, в които се съхраняват ценни архиви, в компютърни зали или подобни помещения с електрическо оборудване.