Варианти за декарбонизация на домакинствата в Европейския съюз през 2050 г.

Предложението на Европейската комисия за повишаване на целевия процент, с който да се намалят емисиите на парникови газове до 2030 г., до поне 55% спрямо нивата от 1990 г., изисква решителни мерки за осъществяване на прехода от изкопаеми енергийни източници в Европа.

В свое проучване Международният съвет за чист транспорт (ICCT) сравнява разходите при използване на няколко различни технологии за отопление на жилища с ниски емисии на парникови газове (ПГ) или неутрални по отношение на емисиите на ПГ през 2050 г. Те включват водородни котли, водородни горивни клетки с допълнителен водороден котел за студени периоди, термопомпи с въздух, използващи електроенергия от възобновяеми източници и термопомпи с допълнителен водороден котел за студени периоди.

Анализът включва водород, получен чрез реформинг на метан (SMR), използващ природен газ, комбиниран с уловен и съхранен въглерод (CCS) или SMR + CCS, и зелен водород, произведен от възобновяеми източници чрез електролиза.

В анализа се твърди, че термопомпите с въздух ще са най-рентабилната технология за отопление на жилища през 2050 г. и ще са с поне 50% по-ниска цена от технологиите, използващи само водород. Дори ако разходите за природен газ са с 50% по-ниски или цените на електроенергията от възобновяеми източници са с 50% по-високи през 2050 г. в сравнение с актуалните прогнози, термопомпите отново биха били по-рентабилен вариант от водородните котли или горивните клетки.

Зеленият водород от електролиза може да бъде икономически конкурентен на водорода от SMR + CCS през 2050 г. В същото време мерките за енергийна ефективност за намаляване на търсенето на топлинна енергия биха били по-рентабилна стратегия за постигане на намаление на емисиите на парникови газове, отколкото който и да е от начините за отопление с ниски емисии.

Анализът показва, че всички методи, използващи електроенергия от възобновяеми източници, имат почти нулев интензитет на ПГ. Водородът, получен чрез SMR + CCS, може да намали емисиите на ПГ с 69 – 93% в сравнение с получения от природния газ, ако в бъдеще бъдат направени подобрения за намаляване на интензитета на ПГ на този метод.

Количественото определяне на въздействието на ПГ и икономическата ефективност на различните начини за отопление е от значение за европейската политика, тъй като трябва да се вземат решения за това как да се декарбонизира отоплението на сградите и да се облекчи енергийната бедност в съответствие с ангажиментите, поети в инициативата "Вълна за реновиране".