Въздуховоди за...

Въздуховоди за климатични и вентилационни инсталации

Критерии за избор

Въздуховодите са един от основните и задължителни елементи на всяка вентилационна или климатична инсталация. В повечето случаи са “скрити” зад стени или в тавана, но често са и част от интериора, особено в по-големи помещения като хипермаркети, например. Въздуховодите са основните “доставчици” на пресен въздух, както и каналите, по които се отвежда изсмуканият от помещението замърсен въздух. Използват се също за транспортиране и на рециркулационния и изхвърляния извън сградата въздух. Залагат се в помещения с различно предназначение, от застроения обем на които обаче заемат немалка част, тъй като се характеризират с относително големи размери. Изграждат се от прави и фасонни части, за изработването на които се използват различни материали, съобразени с конкретната приложна област и експлоатационните условия, както и с архитектурата и конструкцията на сградата.

Сред най-често използваните материали за въздуховоди са различни видове ламарина. Обикновено въздуховодите се изработват от поцинкована или черна ламарина, а когато са предназначени за транспортирането на агресивни газове, се използва предимно алуминиева или медна ламарина. Въздуховодите могат да бъдат изработени и от изкуствени материали, базирани на полипропилен, полиуретан и други. В последно време за вентилационните и климатичните инсталации широко се използват и гъвкави тръби и маркучи, които до момента намираха приложение предимно в местни смукателни инсталации.

Независимо от вида на използвания материал, има общи изисквания към всички материали, намиращи приложение в производството на въздуховоди. Например, необходимо е материалът да осигурява гладка вътрешна повърхност на въздухопровода, да не задържа прах и да позволява при необходимост лесно почистване. Сред изискванията, на които материалите за въздуховоди следва да отговарят, са да са корозионно устойчиви, нехигроскопични и въздухонепроницаеми, както и да са негорими и да не променят физическите си свойства във времето.

Често вентилационните и климатичните инсталации имат сложна топология, обхващаща въздуховоди, преминаващи през различни части от сградата, с различна посока и наклон. Това налага използването на различни фасонни части, чрез които се свързват отделните прави участъци на въздуховодите. Основно конструктивно изискване към фасонните части е да създават минимални съпротивления на преминаващия въздух. За да се постигнат минимални загуби от триене в правите части на въздуховода, се препоръчва те да са с кръгло напречно сечение. Въпреки това, при избора на форма на напречното сечение на въздуховода е добре да се вземат предвид конструктивните специфики на сградата като разполагаемо място, възможност за вграждане в строителните елементи и др. Препоръчително е да се отчетат и естетическите, и технико-икономическите фактори. В редица приложения е по-целесъобразно вместо с кръгла форма на напречното сечение, въздуховодите да бъдат изработени с правоъгълна, овална или плоскоовална форма.

Стените на въздуховода могат да бъдат гладки, спирално навити или с оребрени отвън или отвътре стени. Видът на стените на въздуховода зависи от вида на материала, който се използва, от геометричните му размери и др. Например, кръглите и плоскоовалните въздуховоди от ламарина предимно се изработват като спираловидни тръби с фланцево съединение, а правоъгълните са предимно с гладки, спиралнонавити или напречноореберени стени.

Отделните части от въздухопровода се свързват по между си с рейки, с муфи, фланцево или чрез заваряване. Най-широко разпространение намират рейковите връзки, които обаче се използват предимно за правоъгълни въздуховоди. За въздуховодите с кръгло напречно сечение от изкуствени материали се използват предимно връзки с муфи и нипели. Фланцевите връзки, в които се използват фланци от ъглови стоманени профили, са приложими за всички форми на въздухопроводите. За да се предотврати пренасянето на вибрации, свързването на въздухоразпределителната мрежа към машини и движещи се елементи се осъществява чрез участъци от еластичен въздухонепроницаем материал.

Монтажът на въздухопроводите се извършва върху конзоли, опори и подвески. Широко се използва окачването с подвески от перфорирана лента. За всяка отделна конструкция

между отделните подвески се задават от производителя. Обикновено за диаметри, по-малки от 630 mm, разстоянието е 4 m, за диаметри под 1000 mm е 3 m, а над 1000 mm - 2 m. Препоръчително е за въздуховоди, в които се очаква кондензация на водни пари, хоризонталните части да се монтират с наклон 3 градуса.

Също така, не се приема за оптимален вариантът въздухопроводите да пресичат тръби или строителни елементи. Ако се налага такова пресичане, елементите се облицоват така, че да получат обтекаема форма и да не нарушават плътността на въздуховода.

Когато се предвижда открит монтаж на въздуховодите, е добре те да се изберат по естетически съображения. При закрит монтаж се вземат предвид разполагаемото място и възможността за вграждане в строителната конструкция.