Вентилация на СПА комплекси

Видове чилъри, специфики и предимства на реверсивния цикъл

Чилърите са хладилни машини, които се използват широко при климатизацията на различни по големина и предназначение сгради. Предназначени са предимно за охлаждане на помещенията. Едно от основните им предимства е широкият диапазон, в който варира мощността им по студопроизводството. Предлагат се модели с мощност от няколко киловата до няколко хиляди киловата. Освен за охлаждане, голяма част от чилърните системи могат да работят и в термопомпен режим, което дава възможност да се използват и за отопление през преходните сезони на годината. Внедряването на чилър-термопомпа крие сериозни предимства в посока намаляване на енергийните разходи за отопление на сградата през преходните сезони, а в редица приложения и през студените месеци на годината.

Какви са използваните видове чилъри?
Чилърите са машини, които могат да бъдат с различно конструктивно изпълнение. В зависимост от вида на хладилния цикъл, чилърите условно се разделят в две основни групи - абсорбционни и компресорни. В практиката по-често срещани са компресорните.
Друг критерий за класифицирането им е конструктивното изпълнение, според което се делят на чилъри моноблок, т.е. с вграден кондензатор, и чилъри с изнесен кондензатор. В първия случай, чилърът представлява автономна хладилна машина, включваща всички необходими елементи за хладилния цикъл - компресор, кондензатор, изпарител, спирателна арматура, елементи за защита и автоматика. Във втория случай, кондензаторът се монтира извън помещението, а самият чилър се разполага вътре в сградата. Използването на чилър с изнесен кондензатор улеснява обслужването и повишава надеждността на работа на системата, благодарение на свободния достъп до чилъра и относително постоянната температура на обкръжаващия го въздух. Също така поставянето на чилъра и тръбопроводната мрежа в топло помещение дава възможност водата, с която е запълнена системата, да не се източва през зимата.
В зависимост от начина на охлаждане на кондензатора чилърите са: с въздушно охлаждане, посредством осов или центробежен вентилатор, и чилъри с водно охлаждане на кондензатора. Добре е да се има предвид, че чилърите с осови вентилатори са предназначени за монтаж на открито - на открита площадка, върху покрива, на външната стена и т.н. В този случай е необходимо да се осигурят добри условия за вход и изход на въздуха, тъй като осовият вентилатор създава много малък напор. Важно е, също така, да се изключи възможността изходящият въздух да попадне на входа на вентилатора. Чилърите с центробежни вентилатори се характеризират с по-усложнена конструкция в сравнение с чилърите с осови вентилатори. Те са предназначени за вътрешен монтаж. Въздухът за охлаждане на кондензатора се взема от помещението, в което е монтиран чилърът, и се изхвърля на улицата чрез центробежни вентилатори по система от въздуховоди.

Влажност в диапазона 50 - 60%
За да се поддържат комфортни условия и оптимално ниво на изпарение на водата, е препоръчително относителната влажност в помещението да е в диапазона 50 - 60%. Известно е, че в басейните се поддържат значително по-високи стойности на температурата и влажността в сравнение със стандартните климатизирани помещения. Обикновено в закритите басейни абсолютното влагосъдържание на въздуха може да превиши с 3/4 влагосъдържанието в помещенията с общо предназначение. Затова при проектирането е необходимо да се отчете този факт, както и да се предприемат мерки за намаляване кондензацията на влага по повърхността на ограждащите конструкции. Ситуацията допълнително се усложнява и от факта, че топлината и влагата не изчезват, когато хората напуснат басейна. Образуването на влага в тези помещения е непрекъснат процес, т.е 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Трябва да се отбележи обаче, че тя намалява в периодите, в които в басейна няма хора. През тази част от денонощието се образува с 25 - 35% по-малко влага в сравнение с времето, когато в басейна има хора.

Препоръчва се покриване на водната повърхност
За ограничаване изпарението на водата и намаляване на енергийните разходи се препоръчва в часовете, в които басейнът не се използва, водната повърхност да се покрива. Допускането на по-висока относителна влажност в залата и намаляване на температурата на водата също са сред възможните мерки. Не се препоръчва да се намалява температура в помещението през нощта, ако температурата на водата се запазва.
Мерките, които е препоръчително да се предприемат за предотвратяване кондензацията на водни пари по вътрешните повърхности на строителната конструкция, са свързани предимно с осигуряване на коефициент на топлопреминаване на външните стени k < 0,9 W/(m2.K). За покрива - стойността му би следвало да е k < 0,6 W/(m2.K). Важно е и да се избягва използването на единично остъклени витрини и прозорци, граничещи с външен въздух.

Замърсяване на въздуха с препарати, третиращи водата
Изграждането на оптимална вентилационна система в джакузита, басейни, парни бани и други помещения със сходно предназначение  играе основна роля и за поддържане на добро качество на въздуха в помещението. Известно е, че за да се постигнат санитарно-хигиенните норми и изисквания по отношение на качеството на водата в басейна, към нея са добавят различни химични вещества. Целта е да се неутрализират органичните вещества и микроорганизмите, намиращи се във водата. Тези химикали обаче могат да предизвикат замърсяване на въздуха, което от своя страна да доведе до различни раздразнения у хората. За да се изключи тази възможност и за да се осигури поддържане на нормални условия в помещението, е необходима вентилация, обезпечаваща асимилирането на химичните вещества, отделени от повърхността на водата.

Изгражда се принудителна вентилационна система
Вентилационната система в закрити басейни се оразмерява за повишени изисквания към микроклимата. Предвижда се принудителна вентилация, чрез която през топлите месеци в годината се подава предимно външен въздух, който обикновено не се подлага на предварителна обработка. През студените месеци се допуска вентилационната система да работи с частична рециркулация на въздух. Не се препоръчва да се обединяват вентилационните инсталации на басейна и на прилежащите му помощни помещения. Необходимо е постоянната циркулация на въздуха да се поддържа 24 часа в денонощието. За да се намалят енергийните загуби, когато басейнът не се използва, е възможно да се прекрати подаването на въздух и да се осъществи намаляване на влажността в режим на рециркулация.

Организация на въздухообмена
Необходимо е въздухообменът да се организира така, че да се осигури отвеждане на отделящите се от басейна водни пари по най-късия път, както и да предотврати кондензирането на водни пари по граничещите с външен въздух остъклени повърхности. Обикновено те са с малки термични съпротивления. За басейни с минерална вода, от която се отделят газове и пари, по-тежки от въздуха, е необходимо 20% от изчисления вентилационен дебит да се изсмуква в долната зона на помещението, в близост до водното пространство.
Препоръчва се кратността на въздухообмен да се движи в границите от четири до осем. Този широк диапазон е обусловен от различната интензивност на използване на един басейн, неговата посещаемост и типа на използваното оборудване. Редица специалисти са на мнение, че реализираната схема на подаване на въздуха и неговото разпределение в помещението са по-важни дори от кратността на въздухообмен.
Макар решението да се вземе повече външен въздух да изглежда на пръв поглед по-лесно, в сравнение с проектирането на ефективна система за въздухоразпределение, добре е да се има предвид, че подобно решение води до по-високи енергийни разходи. Целта на вентилационната система е да се осигури подаване на въздух там, където в действителност той е нужен.

Специфики на въздухоразпределителната система
Основна задача на проектирането на въздухоразпределителната система е постигането на ефективно намаляване на влажността и приемливо качество на въздуха в басейна. Сравнително лесното увеличаване на разхода на въздух, чрез оборудване за намаляване на влажността, не може да реши проблема с кондензацията и образуването на застойни зони, в които ще се натрупва застоял въздух. В басейна, поради високата температура на оросяване, има много места, в които трябва да се създаде достатъчно мощен въздушен поток за поддържане качеството на въздуха или за предотвратяване образуването на конденз.
За да се обезпечи правилното въздухоразпределение в един басейн, е добре да се вземат предвид фактори като скорост на въздуха над водната повърхност, разположение на нагнетателните и смукателните отвори и други. Добре е да се има предвид, че потокът въздух, преминаващ над повърхността на водата, е добре да бъде с много ниска скорост, за да се избегне излишната му подвижност в зоната на плуване. По този начин се намалява изпарението на водата, което с увеличаване на скоростта на въздуха също нараства. Необходимо е да се има предвид, че осигуряването на слаб, но стабилен въздушен поток над водата е препоръчително, както и че отсъствието му е нежелателно. Наличието на въздушен поток не позволява натрупване на отделящите се от водата различни газове над повърхността, което може да предизвика у къпещите се раздразнения на очите или проблеми с дишането.

Нагнетателните устройства - в близост до пода
Обикновено помещенията, в които са изградени басейни, имат голяма височина. Често се случва разположените в близост до тавана нагнетателни дифузори да не успеят да се справят със задачата да подават достатъчно количество въздух в долната част на помещението - към водата и пода. За да се избегне сложното коригиране на направлението на въздушната струя, често срещано техническо решение е разполагането на нагнатеталните вентилационни устройства в близост до пода. Тази схема на подаване е много подходяща, ако поради климатичните условия в региона се налага отопление на басейна. Независимо от местоположението на нагнетателните дифузори, основна цел е да се осигури въздушна струя с подходящ дебит и направление.

Некоректно оразмеряване на системата
Сред допусканите грешки при организацията на въздухообмена е разполагането на смукателните и нагнетателните устройства на едно и също ниво, което е едно сравнително лесно техническо решение. Често към неправилното разположение на вентилационните устройства се добавя и неоптималното оразмеряване на решетките. Друга грешка е изборът на смукателни решетки с по-малък размер от необходимия. Стремежът на проектантите към намаляване на размерите на решетките се обяснява с шума, който те създават, и със стремежа им да се вписват в общата интериорна идея на помещението. Добре известно е обаче, че през малките смукателни отвори въздухът се движи с по-голяма скорост, което води до увеличаване на шума. Допълнителен неприятен страничен ефект е образуването на застойни зони. Правилният избор на решетка с подходящи размери може да доведе до намаляване на шума до незначителни нива, както и до намаляване на загубите на статично налягане във въздуховодите.
За помещенията с джакузита с топла вода се препоръчва смукателните решетки да се поставят в близост до водата, за да се намали влиянието на повишените нива на изпарението й.
По отношение на помощните помещения е добре да се предвиди независима вентилационна система, която може да бъде обща за всички тях. Необходимо е да се осигури както смукателна, така и нагнетателна инсталация. Сред изискванията към вентилацията на помощните помещения е да се предвидят калорифери за душовете, с цел поддържане на различни температурни условия (двузонова приточна вентилация).

Оптимално разпределение на налягането
За да се предотврати преминаването на влажен въздух и хлорни изпарения от басейна към други помещения, се препоръчва в него да се поддържа по-ниско налягане в сравнение с налягането в заобикалящите го помещения или външното атмосферно налягане. Постигането на тази задача не е толкова лесно, тъй като в повечето случаи басейнът е заобиколен от голям брой помещения с различно предназначение. Друга причина е, че условията в него непрекъснато се променят в зависимост от броя на присъстващите хора. От ключово значение е съобразяване на налягането в басейна с това на съседните зони, които имат собствена вентилация, както и недопускането на прекалено понижаване на налягането в зоната на плавателното съоръжение.

Важността на оразмеряването и монтажа на въздуховодите
В голяма степен правилното разпределение на въздуха зависи и от качеството на монтаж на въздуховодите. Необходимо е те да се монтират така, че да се избегне вероятността от образуване на конденз. Всички допирни точки на нагнетателния и смукателния въздуховод трябва да бъдат плътно херметизирани, включително местата на присъединяване на нагнетателни и смукателни решетки и вентилатори. Особено внимание е необходимо да се обърне на смукателните въздуховоди, работещи под ниско налягане. Ако в тях се появяват процепи, това създава вероятност от засмукване на въздух от неклиматизирани помещения. Резултатът е образуването на конденз.
Размерите на въздуховодите се оразмеряват за летен режим на работа. Изключение прави рециркулационният въздуховод, който се оразмерява за зимен режим. Въздуховодите за изсмукване и рециркулация се изработват от корозионноустойчиви материали. Предвижда се антикорозионна обработка от вътрешната им страна. Същото се отнася и за въздухоразпределителните и въздухосъбирателните устройства. Всички участъци от подаващите или засмукващите въздухопроводи, преминаващи през неклиматизирани или неотоплявани пространства, трябва да бъдат изолирани с топлинна изолация - с термично съпротивление R > 12 m2K/W.