ВиК секторът у нас

Прогнозите за развитие на сектора са оптимистични, смятат от МРРБ

Бурното строителство в големите градове и най-вече в курортите поставя сериозни предизвикателства пред водоснабдителния и канализационния сектор у нас. Развитието на туристическата база значително изпреварва възможностите на ВиК инфраструктурата. Броят на жителите - постоянни и временно пребиваващи, отдавна е прехвърлил проектния капацитет на пречиствателните станции за отпадни води, особено в курортите, а източниците за питейна вода са крайно недостатъчни. Причините развитието на ВиК секторът все още да не успява да догони бързия ръст на строителството са най-вече финансови. Инвестиционните нужди на сектора са за над 10 млрд. евро, споделят от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Очаква се значителна част от необходимите средства да се осигурят по линия на европейските фондове. В процес на подготовка са и редица проекти, свързани с ВиК инфраструктурата в страната, които ще се финансират по линия на оперативните програми Околна среда, програмата за развитие на земеделските райони и други финансови източници. За настоящите мерки, предприети за решаване на проблемите в сектора и пътищата за постигане на европейски стандарти във водоснабдителните и канализационните услуги у нас, разговаряме с инж. Пламен Никифоров, директор на Дирекция водоснабдяване и канализация в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Изграждане на

над 400 пречиствателни

станции до 2014 г.

Един от най-сериозните ангажименти, които страната ни като член на Европейския съюз е поела, се отнася до изграждането на пречиствателни станции за отпадни води в населените места. До 2010 година България трябва да въведе в експлоатация пречиствателни станции за отпадни води във всички населени места с над 10 хиляди жители, а до 2014 година - за всички населени места с над 2 000 жители, което означава над 400 пречиствателни станции.

Според г-н Никифоров, малко вероятно е да успеем да се вместим в тези срокове, тъй като те предполагат много сериозен обем строителство, но все пак се прави необходимото, за да се ускори доколкото е възможно процесът. “Успоредно с изграждането на пречиствателни станции за отпадните води, трябва да се изграждат и канализационни системи. В голяма част от населените места, в които сме задължени да изградим пречиствателни станции, липсват канализационни системи или са частично изградени. Частично изградена е и канализацията в София. В почти всички градове канализационната мрежа се нуждае от разширение и рехабилитация. Значителни проблемни зони има и по Черноморието”, заявява г-н Никифоров. “Макар в някои градове в района да има изградени пречиствателни станции, като цяло ситуацията е тежка. А и старите съоръжения се нуждаят от рехабилитация. Проблем съществува и от гледна точка на източниците за питейна вода, които също са дефицитни по Черноморието. Необходимо е да се разработят нови, но това не може да стане с темповете, с които се разраства легловата база в курортите, а и всичко е обвързано с осигуряването на финансовите ресурси”, допълва той.

Източници за

финансиране

на ВиК сектора

“Благодарение на увеличения брой източници на финансиране през последните няколко години, нарасна и обемът на реализираните ВиК проекти. Вече не разчитаме само на бюджета, имаме няколко кредита от финансови институции или, с други думи, кредитният рейтинг на ВиК дружествата се повиши. Получаваме и дългосрочни кредити от търговски банки, отпуснати при много изгодни условия, без да е необходима държавна гаранция. Имаме кредити и от Световната банка за възстановяване и развитие, с които се финансират проекти в градовете Бургас, Русе, Стара Загора и Пловдив. Във Варна и Добрич се работи с кредити от български търговски банки. Освен кредитите, други източници на финансиране са средствата, отпускани по оперативните програми. Все още продължава реализацията на проекти със средства от програмите ФАР и ИСПА, стартират и оперативните програми Околна среда и програмата за развитие на земеделските райони”, заяви г-н Никифоров.

Проекти, финансирани от

Световната банка

“В процес на подготовка са и няколко големи проекта за развитие на ВиК инфраструктурата, които ще се реализират със заем от Световната банка, в размер на 88 млн. лева. Общата стойност на проектите ще бъде 115 млн. евро заедно със съфинансирането от българска страна. С него предвиждаме да финансираме подготовката на проекти, които общините ще предложат за финансиране от оперативните програми. Основна цел на проектите е подобряване на инфраструктурата в шест района - областите Добрич, Търговище, Стара Загора, Сливен, Разград и Смолян. Търси се балансирано финансиране на инфраструктурата във всички райони, тъй като по различни програми някои получават повече средства, други по-малко”, коментира Пламен Никифоров.

Третото направление, в което се работи, е довършването на няколко язовира и пречиствателни станции за питейни води, чието строителство е започнало преди доста години, но поради липса на финансиране не е завършено. Планира се да бъдат довършени язовирните стени на язовир Пловдивци - осигуряващ водоснабдяването за Мадан и Рудозем, язовир Нейковци - за водоснабдяването на Трявна, язовир Луда Яна - за водоснабдяването на Панагюрище, язовир Студена - за водоснабдяването на Перник. “Към всички изброени язовири ще бъдат изградени и пречиствателни станции за питейни води. Очакваме в края на месец май да подпишем споразумението със Световната банка по този трифазен проект”, допълва началникът на Дирекция водоснабдяване и канализация в МРРБ.

Проекти по оперативните

програми ИСПА и Околна среда

В сектора започва реализацията и на няколко проекта, финансирани от европейските структурни фондове по оперативните програми ИСПА и Околна среда. Това са основно пречиствателни станции и мерки за подобряване на водоснабдителната инфраструктура. В момента по програмата ИСПА се финансира изграждането на около 15 - 16 пречиствателни станции за отпадни води, в процес на подготовка са проекти за подобряване на водоснабдителната инфраструктура в Шумен, Смолян и Варна. “Консултанти извършват оценка на състоянието на мрежата в северните области, които също ще се финансират по оперативната програма Околна среда. Във Велико Търново вече се изпълнява проект, финансиран с грант от френското правителство. Изработва се и мастерплан за цялостната инфраструктура за водоснабдяване и канализация, който ще бъде основа за кандидатстване по оперативните програми. Почти в цялата страна, в различни области, по различни програми масово се подготвят или са в процес на реализация проекти за ВиК инфраструктурата”, съобщават от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Изпълнява се

мащабен проект

в Стара Загора

“Планираните проекти, за които споменах, включват и рехабилитация на водоснабдителната мрежа в съответните райони. Общата дължина на водопроводите, които подлежат на подмяна в страната, е около 40 - 50 000 км. Ясно е, че това не може да стане в много кратки срокове, а и всичко е обвързано с осигуряване на финансови ресурси. Ще дам за пример град Стара Загора, в който има режим на водата повече от 30 години. Преди няколко дни министърът на регионалното развитие и благоустройството обяви каква е програмата за подобряване на водоснабдяването в града”, заявява г-н Никифоров. “Освен средствата по ИСПА, предвидени за пречиствателната станция на Стара Загора, дружеството получи и един кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие. Предвижда се и получаване на субсидии от Световната банка. Плановете са тази година да се подменят около 30 км тръбопроводи, като част от тях вече са подменени, защото проектът е в процес на реализация. Надяваме се това да доведе до намаляване на загубите по водоснабдителната мрежа и премахването на режима, както и до подобряване на качеството на питейната вода. Подобни проекти се предвиждат за реализация и в други градове на страната”, допълва той.

Новият закон за

водоснабдяването

и канализацията

Очаква се развитието на бранша да бъде подпомогнато и от новия, синхронизиран с европейските норми закон за водоснабдяването и канализацията, който ще регламентира определянето на собствеността на ВиК инфраструктурните обекти.

“Предвижда се собствеността в основната си част да бъде публично-общинска, тъй като става въпрос за всички системи, които задоволяват нуждите от водоснабдяване на населените места, обхванати от една община. Публично-държавна собственост ще бъдат клоновете, обслужващи няколко общини или повече от една област, както и язовирите за питейно водоснабдяване. Отговорностите на държавата и общините ще бъдат балансирани. Тъй като голяма част от ВиК системите имат надобщинско значение, се предвижда обособяването на определени територии в области, като в една област ще работи един ВиК оператор. Всяка областна територия обхваща група от общини, поради което собственост върху мрежите ще има и държавата”, заявява в отговор на въпроса как ще бъде решен въпросът със собствеността в новия закон за водоснабдяването и канализацията Пламен Никифоров.

Търси се консенсус между

държавата и общините

Законът предвижда също съвместно управление на инфраструктурата, съвместна отговорност при избора на нов оператор и контрола върху дейността му. За тази цел ще бъдат създадени Териториални съвети, като в тях ще бъдат включени представители на държавата, общините, ВиК оператора и Асоциацията по водите. “Досега държавата имаше над 50% или 100% участие в управлението на обектите. За първи път се предвижда в териториалните съвети на собствениците на инфраструктурата да има 50% участие на държавата и 50% участие на общините, а решенията в тях да се вземат с мнозинство от 2/3 от гласовете. Това означава, че нито държавата, нито общините ще могат да взимат решения самостоятелно. Трябва да има консенсус между националните и местни структури на управлението в територията, за да се приеме дадено решение”, заяви г-н Никифоров.

Национален съвет

по водоснабдяване

и канализация

В закона се предвижда да бъде създаден Национален съвет по водоснабдяване и канализация, оглавяван от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. “В защита на обществения интерес, съотношението между членовете му ще бъде балансирано. Съветът ще се състои от седем представители на националното сдружение на общините и седем представители на държавните ведомства и министерства. Отговорностите на Министъра на регионалното развитие, като председател на съвета, ще бъдат свързани с изразяването на становища по стратегията и контрола върху дейността на териториалните съвети. Ще има и правомощията, когато е наложително да променят границите на тези обособени територии, в които действа ВиК операторът. По места ще се вземат решенията, свързани с избора на ВиК оператор и контрола върху дейността му”, коментират от МРРБ.

Законът за регулиране

на ВиК -

част от новия Закон

“В закона също са заложени някои основни положения, свързани с изграждането на инфраструктурата, включително въпросите, свързани с отговорността на държавата, общините или ВиК операторите, ако това им е възложено. Уреждат се и въпросите, свързани със сервитутите при изграждането на инфраструктурата. В момента има закон за регулиране на ВиК, който засяга същата дейност с предоставянето на ВиК услугите. Затова решихме, че е най-правилно да се обединят двата закона в един, като законът за регулирането на ВиК услугите изцяло се влива в новия закон за водоснабдяването и канализацията. В отделна глава на закона е инкорпориран целият закон за регулиране на ВиК услугите”, твърди Пламен Никифоров. Законът разглежда също основните взаимоотношения между потребителите и ВиК операторите, които досега винаги са уреждани с подзаконови нормативни актове. Сред тях са Наредба 4 за проектирането, изграждането и експлоатацията на сградни водопроводни и канализационни инсталации, която ще продължи да действа заедно с други осем законови нормативни акта, описани в закона и свързани с неговото конкретно приложение. “Казаното се отнася и за наредбата за цените, за качеството на услугите, както и някои други подзаконови нормативни актове, които са преработени с оглед по-пълноценното прилагане на закона”, коментира г-н Никифоров.

“В преходните и заключителните разпоредби на закона се предвижда и определянето на срокове за изпълнение на отделни процедури. Например, за превръщането на инфраструктурата в публична, предоставянето й за управление на ВиК оператори и др. В общи линии в закона става въпрос конкретно за управлението на инфраструктурата и лансирането на отговорностите на държавата и общините”.

Възможности за публично-частни

партньорства

В момента единственото населено място в страната, в което има концесия за дейността Водоснабдяване и канализация, е столицата. С разработването на новия закон за водоснабдяване и канализация Министерството на регионалното развитие и благоустройството планира създаването на съвместен проект с международната финансова корпорация на Световната банка, който да изследва възможността за развитие на публично-частни партньорства в сектора. “Ще бъде извършен анализ на всички райони в страната, от гледна точка на определени в проекта критерии, за да се прецени възможна ли е реализацията на публично-частни партньорства в отделните райони. Анализите в първия етап на проекта са доста интересни. Вторият етап ще се развие след приемане на Закона за водоснабдяване и канализация с реализацията на един или два пилотни проекта, свързани със създаването на публично-частни партньорства. Законът дава възможност и за по-краткосрочни договори за управление, които обикновено са с период от три до пет години. Това дали да е краткосрочен или дългосрочен даден договор, ще се решава в регионалните структури на управлението в сектора. Те ще решават каква да е формата на партньорството, как ще се осъществява и т.н., в зависимост от поставената цел на взаимоотношенията”, заявява г-н Никифоров.

Не достигат квалифицирани кадри,

категорични са от МРРБ

“Като цяло прогнозите ни за развитие на ВиК сектора са оптимистични. Ако запазим темповете от последните години, най-вероятно в периода, даден ни от Европейския съюз да изравним нашите с европейските стандарти в областта, ще успеем в значителна степен да реализираме набелязаните цели. За съжаление, липсата на достатъчен брой квалифицирани специалисти в бранша се очертава като сериозна пречка за развитието му. На този проблем в последните години не се обръщаше достатъчно внимание, като се считаше, че финансовите средства са достатъчни за реализацията на един проект. Но без необходимите специалисти, няма как да се реализират толкова голям брой проекти. Специалисти са необходими както при проектирането, така и за изграждането и експлоатацията на тази инфраструктура”, категоричен е г-н Никифоров. “Този проблем бе разискван и в рамките на конференцията по случай световния ден на водата на 22 март и тепърва ще се поставя на много места, за да намери своето адекватно решение. Проблемът бе обсъден и с представители на Университета по строителство, архитектура и геодезия и ще направим необходимото, за да се увеличи броят на кадрите, които се приемат и завършват в строителните специалности. За съжаление, немалка част от тези кадри, които се обучават и завършват нашите университети, не остава в България. Проблемът вероятно ще се задълбочава в близките години и ще създава все по-сериозни затруднения”, допълва г-н Никифоров.