ВиК справедливост

Точност на измерване при битовите водомери

Познавате онзи неуморим работник в баните си, който усърдно отмерва кубиците потребена вода. И как иначе, когато благодарение на него плащаме на ВиК дружествата сметките за вода всеки месец. С надеждата и увереността, че сумите, които периодично изсипваме на касите, са точно толкова, колкото e изразходвано от нас, а не от разхитителния съсед от горния етаж. Все пак, нека чистосърдечно да си признаем, че за повечето от нас водомерът е непозната и скучновата джаджа с досадни стрелки, които превръщат безкрайното си въртене в месечна сметка. За да погледнете през прозорчето му с други очи, мислете за водомера като за измервателен уред, който крие една малка голяма тайна: има определена точност. За това как влияе тя върху месечните сметки можете да научите от Амелия Стоменова и Яна Илиева

Ако случайно се заговорите с някой метролог за водомери, той няма да се забави да конкретизира: измервателен уред за търговски измервания. И ще ви осведоми подробно, че като член на голямото семейство на измервателните уреди и той се подчинява на фактора

грешка при измерване

Всеки редовен платец на сметката си за вода би наострил уши, чувайки за грешки. Е, и тук нещата стоят по обичайния начин - няма 100% точни уреди. Какво представлява грешката? Логично, грешката при отчитането на нашия водомер е разликата между количеството вода, което реално сме потребили, и стойността, която той е отчел. Всеки специалист би споменал и смекчаващите вината обстоятелства - грешката би могла да бъде в плюс или в минус. Досещате се, че плюсът работи против вас, защото в края на месеца ще платите повече от необходимото, тъй като водомерът е отчел повече. Докато грешка в минус е повече повод за потребителска радост, но пък със сигурност ВиК дружеството няма да е щастливо. Защото, досещате се - ние пеем под душа повече от пет часа, а водомерът „разбира” само за един. Какво по-хубаво от грешките, ще кажете вие, осведомявайки се с интерес допълнително и за

възможния размер на грешката

Той е важен и за губещите, и за печелещите от него. Въпросът с грешката при някои средства за търговско измерване, какъвто е водомерът, е от значение. И затова се е наложило въвеждането на норми и стандарти. Те определят с колко най-много би могъл да ни е от полза или да ни навреди водомерът. Тук не става дума за ориентировъчни показатели, а за точни стойности. В основата на всичко това е терминът обхват на измерване. Той определя докъде се простират възможностите на водомера ни да измерва потребената от нас и семейството ни вода. Най-общо измервателният обхват описва минималния и максималния разход, който водомерът би могъл да отчете - все пак става дума за дом, не за язовир. При това с въведената от нормите големина на максималната грешка.

Докъде е разумно да греши водомерът?

До минус/плюс 5%. Но внимавайте, не е толкова просто и еднозначно. 5-те процента са допустима грешка, когато водомерът ни измерва малки разходи. Миене на 5 чашки за кафе или кратък душ. Какво става обаче, когато водомерът е натоварен да измери потреблението на вашето многочленно семейство и дошлите на гости роднини от провинцията, при положение, че имате навика да отвъртате максимално всички чешми. В този случай, водомерът се занимава с доста по-внушителни кубици и максималната разрешена грешка е плюс или минус 2%. Къде са 5, къде 2, ще кажете вие? Верният отговор, естествено, е логичен и простичък. Когато се отчитат малки разходи, по-голяма грешка няма да ощети кой знае колко нито потребителя, нито доставчика. Но при потребители с лежерно отношение към разхода на вода, 5-те % максимална грешка плюс ще натоварят чувствително сметката му за вода, минусовите показатели ще огорчат ВиК-то. И то доста.

...:: Пълният текст на статията можете да прочетете в луксозната книжка на сп. “Технологичен дом”, брой 01/2007. В разпространителската мрежа.