Влакнесто-оптично осветление

Като малки се приемат пречиствателните станции с производителност до 1500 m3 за денонощие. Изграждат се предимно за пречистване на отпадните води от малки населени места, отделни жилищни и ваканционни комплекси, курортни селища и други.

За механичното и биологично пречистване на отпадните води от тях се предвиждат стандартни съоръжения. Механичното стъпало най-често включва решетки и песъкозадържатели. Първичните утаители обикновено не са задължителен елемент от тези станции. Включването на първичен утаител зависи от предвидените съоръжения за биологично пречистване. От тях при малките пречиствателни станции се използват предимно биобасейни и биофилтри. В последните години за пречистване на малки количества отпадни води все по-широко приложение намират комбинирани съоръжения.

За оптичното влакно
Структурата на оптичното влакно обикновено е цилиндрична (фиг. 1). Базовата му структура е изградена от цилиндрична сърцевина (с радиус а) и от коаксиална обвивка с пръстеновидно напречно сечение (с вътрешен радиус а и външен радиус b). Оста z на оптичното влакно е и ос на световодното разпространение. Световодният процес във влакното се осъществява, ако сърцевината му е оптично по-плътна от обвивката, т.е ако е изпълнено условието n1 > n2 , където n1 и n2 са коефициентите на пречупване, съответно на сърцевината и на обвивката. Принципът на действие на оптичните влакна е познат като пълно вътрешно отражение на влакната. Благодарение на това качество, светлината, попаднала веднъж във влакното, се направлява в ядрото до края му, без да го напуска.
Сърцевините и обвивките на оптичните влакна се изготвят от високопрозрачни диелектрици - стъкла и полимери. Защитните покрития на влакната могат да бъдат двуслойни. Вътрешният слой обикновено е тънък лаков филм от епоксидна смола, силикон, целулозен ацетат или уретан, а външният - полетилен, найлон или силиконова гума.

Основни елементи на системата
Освен оптичните влакна, ключов елемент в системата е източникът на светлината. Най-често това е халогенна или металхалогенна лампа. Разнообразието от цветове, с които светят оптичните влакна, се постига като след източника на светлина се поставят филтри, пропускащи само желания цвят. Филтрите имат за задача да определят какъв цвят светлина ще излъчва влакното, както и да задържат топлинната част от светлината, излъчвана от източника. По този начин оптичните влакна пренасят само и единствено видимата от очите светлина и не загряват осветяваните предмети.
След източника, на пътя на светлината се поставя т.нар. колимираща система. Тя насочва излъчената от източника светлина в следващия елемент на системата, а именно оптичното влакно. То може да свети само в единия си край, да излъчва светлина по цялата си дължина или да е комбинирано.
Последният елемент от осветителната система са т.нар. разсейватели. Изработват се от различни материали. Дори от кристали на Swarovski. Поставят се на края на кабела. Мисията им е да насочват светлината, да осигуряват постигането на специални декоративни ефекти или дори просто да служат за декорация.

Дълъг живот и безопасна експлоатация
Основното, което отличава влакнесто-оптичното от традиционното осветление, са безкрайните възможности за ефектна декорация на външни или вътрешни пространства, които предоставя. Допълнително предимство се явява фактът, че осветяваният обект не е подложен на въздействието на ултравиолетови или инфрачервени лъчи, защото те не се провеждат от оптичното влакно.
Също така, оптичните влакна не се нуждаят от каквото и да било обслужване или профилактика. Сред предимствата им е и тяхната дълготрайност. В сравнение с добре познатата ни електрическа крушка, животът им е направо безкраен - 15 до 20 години. А поради факта, че не провеждат електричество, допирът до тях е съвсем безопасен - във всеки един момент и по цялата им дължина.

Други приложения на оптичните влакна
Благодарение на уникалните си технически характеристики, освен за изработване на декоративно осветление, оптичните влакна предоставят и огромни възможности за пренасяне на информация. В съвременните телекомуникационни системи все по-често се използват влакнесто-оптични линии за връзка. По оптичните кабели се предават телевизионни програми, телефонни разговори, компютърна информация, изградени са междуконтинентални оптични линии за връзка.
Широко приложение намират и в медицинската диагностика за пренасяне на оптични образи. В някои високотехнологични сгради оптичните влакна се използват, за да насочват слънчева светлина от покрива до другите части на сградата, като по този начин осигуряват естествено осветление.