Следвайки стриктно указанията на домакина ни - Александър Балкански, директор на цирк Монте Карло, оставяме светлините на София зад гърба си, отклоняваме се от главния път и след няколко криволичещи завоя търсим в сумрака червения балон на цирковата база. Съзрели съоръжението, въздъхваме облекчено и с любопитство се отправяме към непознатия за нас свят на цирковото изкуство. Нужни са ни само няколко минути, за да разберем, че действията на всеки от сновящите между отделните халета на цирковата база хора в работни комбинезони са подчинени на перфектна обща организация. Имайки едно наум за вероятността да се засечем с някой тигър, камила или най-малкото разгневено куче, ограничаваме периметъра на импровизираната си разходка, изучавайки цирковата база в очакване на г-н Балкански.

Със Стоян Михалев се срещаме в офиса на неговия PR, в промеждутъка между две лекции в Нов български университет, където той учи Политически науки. Докато пътуваме в изнервеното столично движение към дома му в централен столичен квартал, се чувстваме приятно изненадани от широтата на интересите и динамиката, която струи от него. Макар и без дългите коси, които бяха неизменна част от имиджа му през първите години на демокрацията у нас, никак не е трудно в днешния мъж да открием момчето с твърда гражданска позиция по плама, с който говори за убежденията си и днес.

...

...

...

...