28 / 42
ÑÒÐ.
28
5*2016
> ñèãóðíîñò
С присъствието на множество
посетители и служители в истори-
ческите сгради и музеите безопасно-
стта излиза на преден план като
основен аспект. Собствениците и
управителите на сградите са задъл-
жени да обезпечат възможно най-
добрата пожарозащита. Това включ-
ва не само подходяща инфраструкту-
ра (пожар детектори, аларми, вари-
анти за евакуация и мерки за гасене
на пожари), а също така и добра орга-
низация (обучения на служителите,
противопожарна подготовка, прила-
гане на графици за поддръжка на обо-
рудване и законови наредби за пожа-
розащита). Опасността от пожар е
най-голямата заплаха за обзавежда-
нето и съдържанието на всяка една
сграда, а в случая с музеите загуба-
та на автентично обзавеждане
вследствие на пожар обикновено е
необратима. В тази връзка, отогром-
на важност е рискът от пожар да
бъде сведен до нула посредством
отстраняване на главни рискови фак-
тори и грижливо боравене с такива,
които не могат да бъдат отстране-
ни.
Оценка на риска
Оценката на риска е първата
стъпка при предпазването от пожа-
ри. Това е един непрекъснат процес,
чиято цел е внедряването и спазва-
Управление на пожарната
безопасност в сгради с
историческо значение
нето на определено ниво пожарозащи-
та в сградите с историческо значе-
ние. Оценката на риска от пожар е
процес, при който се определя, ана-
лизира и оценява рискът и потенци-
алните заплахи за служителите, по-
сетителите и имуществото в сгра-
дите. Инвестициите в оценката на
риска се планират от експерти – екип
от консултанти по пожарозащита и
специалисти по реставрации, като
изготвянето на анализи на разходи-
те и ползите могат да предложат
приемливи решения и да спестят пари.
Мерките за пожарозащита трябва да
са базирани на тази оценка на риска.
Въз основа на резултатите от
оценката се разработва концепция за
пожарозащита, която да обхваща
всички мерки за защита, които ще
доведат до: намаляване на риска от
избухване на пожар; предотвратява-
не разпространението на пламъци и
пушек; безопасна евакуация на всич-
ки, намиращи се в сградата; фронт
за действие на спасителните служ-
би.
Пасивни мерки
Един от водещите принципи при
планирането на концепцията за пожа-
розащита в сгради с историческо
значение, е запазването на автен-
тичността и идентичността на
сградата. Възможно най-голямото
обезопасяване на сградата може да
доведе до конструктивни промени,
които може да включват разделяне-
то на сградата на части, за да се
ограничи възможното разпростране-
ние на пожара до единична зона и да
се предотврати разпространението
на пушека по цялата сграда (напр.
врати на противопожарни изходи,
затворени стълбища и др.). В идеал-
ния случай може да се изисква систе-
ма за управление на дима, за извеж-
дане на дима от зоната на пожара и
за създаване на повишено налягане в
други зони на сградата, което може
да наложи монтирането на въздухо-
води и вентилатори с размери, под-
ходящи за тази цел. Подобни модифи-
кации обикновено са в разрез с кон-
цепциите за консервация на сграда-
та.
Защитата на безценни предмети
на изкуството не бива да бъде ком-
прометирана по такъв начин. По пра-
вило, подобни артефакти трябва да
бъдат съхранявани в специално пост-
роени за тази цел музеи, където е
обърнато достатъчно внимание върху
предоставянето на достатъчно ниво
на защита на съдържанието на сгра-
дите. Въпреки няколкото добре изве-
стни изключения, в общ план истори-
ческите сгради не са пригодени за
съхранение на безценни предмети на
изкуството.
Главната цел на пасивните мерки
за защита не е предотвратяването
на пожар или бързото разпростране-
ние на пламъци и дим в сградата. За
съжаление, някои особености в кон-
струкцията на историческите сгра-
ди, като неразделените тавански по-
мещения, способстват за бързото
развитие на пожара. Често пъти на-
личието на празни пространства
може да доведе до възникването на
големи опасности в случай на пожар.
Сградите, числящи се към културното наследство, са построе-
ни в други времена, по силата на различни правила и без прила-
гането на стандарти по безопасност. Често се използват по
начини, различни от първоначалното им предназначение. В мно-
го от тях бива инсталирано модерно оборудване с оглед на про-
мененото им приложение. Такива сгради понастоящем имат об-
ществено предназначение, като музеи или галерии, т. е. сгради,
в които се провеждат групови посещения.